Предложените изменения имат за цел да въведат в българското право изискванията на Директива (ЕС) 2023/970 за прозрачност в заплащането. От фондацията подкрепят транспонирането на директивата, но посочват, че част от текстовете могат да ограничат реалния ефект на реформата.
Според данни на Европейската комисия и Евростат жените в Европейския съюз продължават да получават средно с около 11% по-ниско почасово възнаграждение от мъжете. По думите на БФЖ тези разлики често остават скрити заради липсата на достатъчна прозрачност при определянето на заплатите.
Организацията предлага шест основни промени в законопроекта. Сред тях са по-широка дефиниция на понятието „заплащане“, която да включва бонуси, премии, акции и социални придобивки, по-прецизно определяне на критериите за труд с равна стойност, както и гаранции, че работниците ще могат свободно да обсъждат възнагражденията си без риск от санкции.
От фондацията настояват и за национален инструмент за измерване на разликите в заплащането между жените и мъжете, както и за ясни правила при изчисляването на средните възнаграждения.
Според БФЖ именно допълнителните плащания често са източник на неравенство. Ако бонусите и другите придобивки останат извън обхвата на закона, съществува риск дискриминационни практики да продължат да бъдат прикривани.
„Равното заплащане за равен труд не може да бъде постигнато без реална прозрачност. Законът трябва да даде на работещите жени ефективни инструменти да разпознават и оспорват дискриминацията, когато тя съществува“, заявява директорът на Българския фонд за жените Надежда Дерменджиева.
От организацията заявяват готовност да участват в последващи експертни обсъждания на законодателните промени, така че те да осигурят реална защита срещу дискриминацията и да гарантират равно заплащане за равен труд.
