Журналист: Чехия отново бушува. Научих много от нея и дисидентите й

Аз бях в Прага тогава да си правя дипломната работа. Когато стената се пропука, аз реших, че няма да пиша за скучна средновековна литература, която ми беше дадена като тема от скучни университетски преподаватели. Пред мен беше цялата библиотека на Карловия университет и не само и отворените забранени архиви. Обадих се в Софийския университет на своя научен ръководител и му казах, че ще пиша за театъра на абсурда в забранените драми на Вацлав Хавел.

В СУ настана паника – „ама чакай малко, то не се знае, накъде ще духне вятъра, ние не можем да разрешим, пиши за нещо, с което можеш да завършиш…“

Аз им казвам, „няма, ще пиша за каквото си искам!“

Те—„ама той Хавел е забранен, откъде ще намериш материали?“

Аз—„Не е, преди ден премахната забраната за дисидентска литература и съм в библиотеката и чета всичко каквото си поискам. Ще пиша за Хавел. Точка.“

Те – „не гарантираме, че ще завършиш.“

Аз—„не ми пука!“

Докато пишех за театъра на абсурда, ходех на протестите на Вацлавске Намнести. Говорих си с хората, видях възхода на една нация и бях част от триумфа й. Срещах се с дисиденти, един от които бе – Рудолф Батек, в последсвие председател на парламента, приятел на Хавел и виден борец за права и свободи, с който баща ми беше се сприятелил на плажа във Варна и години наред поддържаше топли връзки (в годините, в които Батек не беше в затвора в Чехия за дисидентска дейност.)

Когато Прага вреше и кипеше аз ходих в дома на Батек и неговото семейство – цялото репресирано. Децата му никога не бяха допуснати до университет, заради баща си, а бяха брилянтни личности. Целият живот на Батек, както и на Хавел е минал в борба с/у комунизма и в репресии от системата.

Бях до Батек, по време на Нежната революция, когато в дома му беше щаб квартирата на протестите –телефона му не спираше да звъни—звъняха BBC, Гласът на Америка, Свободна Европа и други световни медии. Еуфорията беше неописуема. Да се види как се събужда и освобождава една нация е неописуема емоция!

В края на декември трябваше да се връщам в България. Имаше усложнения с полета – не можеше да се лети над Румъния, там направо имаше война и летяха ракети по време на кръвопролитията в Тимишоара. Летяхме през Берлин и някакви заобиколни пътища към София много дълго, защото небето над Румъния гореше. Скоро след това Чаушеско беше екзекутиран. Логичен завършек на първобитната му тирания.

Видях как се събужда Източна Европа и за първи път в Прага видях свободни граждани – стотици хиляди. И аз бях част от тях.

Преходът не мина лесно за никого, но някои нации продължават да се борят за по-добър живот. Както чехите в момента. А някои, като българите, са достойни за съжаление и за клетата си съдба!

Татяна Кристи, Фейсбук