Журналист пред Фрог: Властта да знае, че има граница, която не трябва да прескача

Владимир Йончев:

Не са прекомерни очакванията ми след протеста на журналистите. Хубаво е, че гилдията показва солидарност и че реагира срещу опитите за натиск. Неизбежно управляващите ще се съобразят с това. Борбата за свобода на словото е перманентно състояние. Не трябва да очакваме, че изведнъж всичко да стане окей. Всяка съпротива е добра. Кара властта да се замисли и да бъде малко по-внимателна.
От това събиране на част от гилдията няма да се решат всички проблеми. Поне е ясно, че има едно критично множество, които не са безгласни букви. Протестът ни дават надежда, че сме достатъчно много, за да се борим. Всички показаха солидарност. Смятам, че гилдията до голяма степен е единна. Странно е как две лоши изказвания отприщиха положителни процеси.
Премиерът Бойко Борисов няма да слезе при нас. Но той ясно си дава сметка, че властта е прекалила с опитите за натиск и пренебрежително отношение към медиите. Очаквам управляващите да се крият през следващите дни. В нашата работа има една граница, която не трябва да се прекрачва. Мисля, че си дават сметка за това.

Къдринка Къдринова:

Всяко гражданско действие има резултат. Най-малкото за някакво събуждане на по-голям резултат. Убедена съм, че е необходимо да се надига глава при такива нетърпими ситуации. Когато властимащи заплашват журналисти, те заплашват цялото общество. Защото правото на журналиста да задава въпроси, е фундамент на демокрацията. И когато някой се опитва да казва какви въпроси може и не може, значи удря по този фундамент. Макар и ограничен, този протест може да събуди други процеси в страната. Дано и обществото да е готово да се събуди.
Чувствам се свободен журналист. Мисля, че до този момент не съм позволила на никого да ми диктува някакви условия. Когато това се е случвало, съм намирала друга трибуна и друг начин да се изразя. По принцип това не въпрос само на личен избор, но и на обществена среда. Тя трябва да бъде по-активна, за да се дава възможност свободата на медиите да бъде гарантирана, а не да слизаме все по-надолу в класацията.
Смятам, че през последните месеци, и аз бях замесена в неприятна ситуация, като ме заплаши човек на висока позиция. Мисля, че още при моят случай, а и сега колегите реагираха много единно, нещо което много ме радва. Виждам, че се ражда една журналистическа солидарност, извън това кой в какви медии работи и на какви позиции е. Най-важното в момента е да сме единни за най-важното- да съхраним този фундамент на демокрацията-свободата на словото.

Арман Бабикян, пиар експерт:

Протестът срещу посегателството върху свободата на словото е вътрешен донякъде. Ако хората работят честно професията си, може би монополите ще се замислят. Дали 200 души имат готовност да бъдат изхвърлени от работа? Има възможност монополите в медиите да разберат, че не могат да си купуват съвест. Могат да си купуват радио коли, телевизионни екипи, камери, сгради, лицензи. Но трябва да забравят, че имат право да купуват съвест.
Най-важното е дали уважаваш правото да бъдеш свободен. И не само казваш, че свободата е ценност, а да я практикуваш. Защото какво означава да кажеш: Ние винаги защитаваме свободата на словото и след 30 секунди забраняваш на цялата си партия да говори за президента. Това стана в едно изявление. Е кой тогава вярва в свободата на словото?!