Огнян Стефанов: Хората на словото в други времена винаги са били водачи, но сега ги няма

Това каза журналистът Огнян Стефанов, основател на Фрог Нюз, пред Слави Трифонов в телевизия 7/8.

Това са интелигентните българи, а има още 2 млн. и половина навън. Ако и те са тук, тази върхушка няма да помисли дори, че може да стигне там, където е сега. Но колкото и да са неграмотни управляващите, те усещат опасността. Те са като животни в гора, които губят сили и са уязвими от най-малкото нещо. Другояче казано: вече сами се прострелват в краката всеки ден. Това се изразява в неадекватно поведение, неадекватни изрази и послания.

Подхвърлянето, че войната в Югославия е започнала от една сватба, а тука от „Росенец“ можело да започен същото е абсолютно неуместно, още повече, че се прави от премиера Борисов. Това е заплаха за етническия мир у нас. Негов вице-премиер пък каза, че някои искали гражданска война и те не се страхували, защото „ние ще я спечелим“. Как може вицепремиер да говори за гражданска война! И нейното спечелване от властта, която разполага с полиция, армия... Може и да чел някакви неща, но е пропуснал най-малката по обем конституция - тази на САЩ, която е 17 страници. Втората поправка в нея е тази за правото на гражданите да притежават оръжие. Но забележете: защото ако правителството нарушава обществения договор, гражданите имат право да се защитят, защото срещу тях ще бъдат въоръжени полицаи, военни...

Българското правителство отдавна не изпълнява договора с гражданите за управление в интерес на обществото. Но се хвали с магистрали или нещо друго построено. Но това е работата на правителството, за това членовете му получават заплати. И  Фандъкова се хвали, че направила градинки, но и на нея това й е работата. При това е върши лошо.

Хората, които днес са на площадите са децата, които родителите са носели на раменете сив началото на 90-те години, когато вярвахме, че ще се случи истинска демокрация. Младите хора знаят какво искат, знаят и как да го получат.

Днес Огнян Мичев пак говори, че нямало алтернатива. Защо в този момент, когато се вижда истинска енергия, която блика като един фонтан светлина, защо този човек говори за безалтернативност? Това е невярно и демотивиращо.Върху ни се е стоварил мафиотски модел, който трябва да бъде разбит и премахнат.

„Аз съм най-големия антикомунист в света, но съм готов да отида в Москва и Кремъл и да целуна ръка на онзи стопанин там, за да унижим голямото зло (Хитлер), пък после ще видим.“, казва  през 1942-ра година Уинстън Чърчил. Съюзът наистина се случва и успява.

На въпроса защо медиите се държат така Стефанов коментира, че това е модел, налаган от години във всички сфери на оществения живот. Медии, футбол... Едни и същи собственици. Стигна се дотам, че дори артистичните среди се оказаха заразени от това зло. А хората на словото през цялата ни история са били водачи на народа, но днес ги няма. Мълчат.

Ще падне правителството. Мисля, че е въпрос на дни, макар че съм съгласен и с някои тези, че за Борисов е по-полезно сега да подаде оставка. Ако нещата се проточат срещу него ще се натрупа много омраза и дори ярост. Хората са отвратени от системата. В този смисъл акцията на Христо Иванов в Росенец бе наистина много ефективна. Перфектна дори.

Забравяме какво се е случвали преди и как някои неща се проектират в днешно време. Все се ослушваме, какво ще кажат в Русия, САЩ, Брюксел. Но не си правим изводи от миналото. През 1989 г. проамериканският диктатор на Панама, същият и агент на ЦРУ, започва да се държи като истински мафиот. В крайна сметка са изпратени два самолета с американски пехотинци, които го свалят от власт, осигуряват свободни избори, а Нориега е вкаран в американски затвор и всичко приключва.

Нещо подолно става преди това и в Куба. Диктаторът Батиста вече е бил силнонеудобен на САЩ с неговото престъпно управление. Тогава се появява Фидел Кастро и другарите му. Те са били подкрепяни от САЩ и свалят режима. Да не забравяме тези вариянти, защото могат да се случат и у нас.

На въпрос защо се чувсва свободен човек Огнян Стефано сподели, че когато човек през живота си минава през различни премеждия и препятствия това дава, ако човек анализира, а той го прави, да се чувства свободен. Когато много дълго време си виждал само с периферното си зрение едва-едва, че на перваза каца един гълъб и после излита - добиваш представа за свободата. Убеждавал съм се, че дори и да съм в инвалидна количка за цял живот, ще се радвам, защото ще съм сред хора и сред приятелите. Все пак Господ и лекарите бяха на моя странаи нещата се решиха по най-добрия начин.

И понеже говорим за свобода, се сещам за един много любим мой българин - Стефан Караджа. Когато в поредното сражение с турците той е ранен, четници ме казват: Войводо, те са толкова много, ще ни избият... Караджата им отвръща: "Момчета, една кръв ни остана и една земя да я попие!“.

Какво друго ни остава?