Как се бори пандемия заразна със стомаси пълни, а глава - празна...

Три деня тълпата как магазините брани
Градските кафета трепетно затварят от на Генерала ревът.
Паника ужасна за пореден път.
Гъсти орди лазят към местната Била
Пенсионери кашлят с все сила -
овца след овца, глупак след глупак.
Охраната сочи табелата пак
и вика:
- Стойте! По един се влиза!
И тълпата се стряска:
Ще свърши ориза!
- Давайте навътре! - чу се от вратата!
И в миг се втурнаха стадата.
С кошници, чанти, с колички,
готови да се запасяват всички
бутат и се блъскат без сигнал, без ред.
Всякой гледа само да бъде напред
и бял дроб свой на вирус да изложи,
но още макарони в торбата да сложи.
Ченета тракат, касиерки реват
– Взимайте по малко, стоката е кът!
Не сещат ни жега, ни жажда, ни страх.
Трябва да вземат консервите с грах!
Че плаши ги вирус - в очи се чете,
останем ли без хартия -
да мрем по-добре!
Няма ни гелове, ни спирт, нито маска:
някой да кихне и всеки се стряска.
Служителка иде, ще нарежда стока
и всички се втурват в тази посока
Грабвайте хартия! - някои си изкряска
и стада безумни хвръкнаха завчаска.
Касиерки тръпнат друг път не видели,
без промоция да грабят тъй пенсионери.
И още миг ще опразнят и тоз магазин.
После да се запасяват трябва и с бензин..

И до днес йощ по новините говорят,
всички се панират, но какво да сторят?
Как се бори пандемия заразна
със стомаси пълни, а глава - празна... “