Поетът Николай Милчев за извънредното положение и личното извънредно положение

Трябва да се спрем и ние обаче. Да спрем, да седнем и дълго да мислим.

Да помислим как стигнахме дотук. Къде бяха световните лидери, къде бяха хората, които управляват света? Нали те знаят всичко, нали имат планове за десетки години напред? Нали светът има наука, която ни изведе в Космоса? Нали има институции, лаборатории, щабове, разузнавания? Нали уж има световен елит – как допуснаха да си изправим на ръба?

Въвеждат извънредно положение – изолират ни, отцепват ни, показват ни къде да се движим, къде да не се движим, как да ходим, къде да не летим...

Уж обединената Европа и обединяващият се свят станаха на кръпки. Птичка не може да прехвръкне, всеки е сам за себе си. Границите ни станаха небе, прозорците ни станаха небе. И какво – ние само трябва да благодарим ли за това на елитите? Трябва да се умиляваме колко се грижат за нас?

Не и не! Преди всичко трябва да се разгневим, да станем бесни, да ни се запали кръвта и да извикаме от заключените си къщи:

– Хей, господа, защо така? Защо така я оплескахте, защо ни подлудихте?
Иначе излиза, че тези, които ни докараха дотук, тези, на които се бяхме доверили да ни водят към светли бъднини, тези, които се провалиха, сега ще ни спасяват. И вижте ги как се надуват само, как по късни доби вземат решения, как не спят и само за нас мислят, но тайно се надяват тези наши мили управници ние да не извикаме:

– Защо така я оплескахте, господа? Защо така я оплескахте, началници на света, началници на държави, племена и тук-там останал по някой човечец?

Този въпрос трябва непрекъснато да им се навира в очите, в устата и в зъбите, защото ни надвесиха над бездната.

Виждали ли сте как тюленчетата в цирка си подават едно на друго шарени балони с мокри муцуни и си играят? Така си играят сега като тюленчета с балони и началниците на света – прехвърлят си балоните. Китай е виновен, Италия е виновна, Северният полюс е виновен, Слънцето е виновно... Аз съм виновен, ти си виновен...

Този коронавирус е дошъл от нищото, дошъл е от лошите ни сънища, сърца и ръце. И те – господарите на света, нищо не знаят и не са виновни. Те само мислят за нас.
Сега ще започнат едни мерки, ще се плиснат едни статистики, мозъците ни ще се подуят от страх, сетивата ни ще се циментират от неизвестност, паниката ще ни пресуши. Но управляващите ще са начело с бели ризи или с пагони и ще се борят докрай. Само и само да не ги питаме: Защо, защо, как стана така?

Искам да ме разберете правилно – аз не съм против сериозните мерки, напротив – искам всички да бъдат внимателни, да бъдат умни, да се пазят, да спазват каквото им се казва от специалистите. Но искам и да сме гневни. Защото господарите първо мислят как да им се размине на тях, а чак после – на нас.

И какво ни остава ли?

Аз например от днес си въвеждам лично, нежно извънредно положение от две точки:

Първо – да мисля за детството си, за рибите и реката, за пътеките с гущерчетата и камъчетата, за квакането на жабите; да мисля за цветята, за сеното и ябълките, да мисля за приятелите си, за агънцата, за врабците и за дъжда.

И втора – да разкажа за всичко това на децата и внуците си.

Николай Милчев