Как изглежда Михайло Дианов днес? Усмивка след ада, докато стотици азовци още са в плен

Той е преживял изтезания и е загубил 4 см кост от ръката си – но никога не се е пречупил. След продължително лечение в чужбина и служба в полицията, Михайло сега помага на други ветерани да се адаптират към цивилния живот, пише Kyiv Post.

Дианов е тежко ранен по време на боевете в завода. Получава огнестрелна рана в ръката, която причинява загуба на около 4 см кост. В подземията на „Азовстал“ не може да бъде адекватно опериран — импровизираната медицинска помощ не е достатъчна за сериозна хирургическа намеса.

След като се предава в плен по заповед на командването, той попада в руски лагер, където е лишен от медицинска помощ, подложен на глад и изтезания. В плен е около четири месеца.

След освобождаването му през септември 2022 г. една снимка на Дианов обикаля света: той е крайно отслабнал, с деформирана ръка, видимо изтощен, но с топла усмивка. Снимката се превръща в емблема на човешкото достойнство въпреки жестокостта на войната.

По-късно Дианов разказва, че е оцелял с по една супена лъжица ориз или овес на ден в плен, и че раната в ръката му се е инфектирала, без шанс за лечение.

След освобождаването си, Дианов преминава дълго лечение в чужбина (включително в САЩ и Германия). Лекарите успяват да възстановят част от увредената му ръка с импланти и няколко хирургични интервенции.

След това той започва работа в украинската полиция, а към 2025 г. се занимава с подкрепа за ветерани – помага на други освободени военнопленници да се адаптират към цивилния живот, включително чрез психологическа подкрепа, медицински контакти и социални инициативи.

Към юни 2025 г., според официални данни на Координационния щаб, приблизително 8 000 потвърдени украински военнослужещи остават в руски плен. Реалният брой обаче може да е още по-голям.

Има многобройни сигнали за изтезания и убийства на украински военнопленници, държани в руски плен. Към месец май Офисът на главния прокурор на Украйна води криминални разследвания по случаи на екзекуции на 268 украински военнопленници.

Сред загиналите има повече от 50 украински войници, които са убити при руски ракетен удар по известния руски лагер за военнопленници в Оленивка, в окупираната част на Донецка област. Украинските власти съобщават, че дни преди експлозията в затвора, руските окупационни власти са изолирали украински бойци от „Азов“ – заловени в Мариупол и чакащи размяна на пленници – в отделна част на сградата, която по-късно е унищожена при удара.

Защитниците на „Азовстал“ са украински военнослужещи, полицаи, граничари и доброволци, които в периода март – май 2022 г. отбраняваха последната украинска позиция в окупирания Мариупол – металургичния комбинат „Азовстал“.

Те издържаха почти три месеца в обсада, въпреки постоянни бомбардировки, глад, липса на медикаменти и многократни призиви за капитулация. Счита се, че около 2 000 до 2 500 души са били в комплекса в последната фаза на битката.

След като Мариупол бе практически изцяло превзет от руските сили, „Азовстал“ се превърна в последния бастион на украинската отбрана в града. Заводът, с обширна мрежа от подземни тунели, позволи на бойците да издържат дълго, въпреки обкръжението. Те отхвърлиха предложенията за предаване, а светът следеше драмата чрез видеообръщения от тунелите.

На 16–20 май 2022 г., след заповед от военното командване на Украйна с цел да се запазят животите на бойците, защитниците се предадоха в плен на руските сили. Москва обяви това като „капитулация“, докато Киев настоя, че става дума за „евакуация и извеждане по заповед“.

Размени на пленници и завръщане

На 21 септември 2022 г. в мащабна размяна, 215 украински бойци бяха върнати в Украйна, включително командирите на „Азов“ – Денис Прокопенко (Редис), Святослав Паламар (Калина) и Сергий Волински (Волина). Част от тях първоначално бяха изпратени в Турция като част от споразумение с посредничеството на Ердоган.

Впоследствие още десетки бойци бяха освободени, но към юни 2025 г. все още стотици защитници на „Азовстал“ остават в руски плен. Според официални украински данни, над 8 000 украински военнослужещи общо са потвърдено в плен, като значителна част от тях са участвали в отбраната на Мариупол.

Защитата на „Азовстал“ се превърна в символ на героизма, жертвоготовността и несъкрушимия дух на украинската съпротива. Имената на бойците са записани в националната памет на Украйна, а много от тях продължават да служат или да помагат на ветерани и пострадали.

Каква е реалността към юни 2025 г.?

Някои ключови командири на „Азов“ бяха освободени през септември 2022 г. (напр. Прокопенко, Паламар и Волински), но стотици други членове на „Азов“ и свързани с отбраната на „Азовстал“ бойци остават задържани – включително редови военнослужещи, снайперисти, медици, сапьори, дори и цивилни доброволци, участвали в отбраната.

Русия отказва да освободи много от тях, обявявайки „Азов“ за „терористична организация“ (през август 2022 г.), което ѝ служи като претекст за съдебни процеси, мъчения и дългосрочно задържане без достъп до Червения кръст.

Някои пленници вече са били осъдени на дълги срокове лишаване от свобода от т.нар. „съдилища“ в окупираните територии на Донбас — в условия, които международни организации наричат псевдопроцеси и военни престъпления.

„Азовците“, включително онези, които все още са в плен, имат почти култов статут в Украйна – като символ на жертвоготовност, сила и съпротива. В страната редовно се провеждат кампании, концерти и шествия с искане за тяхното освобождение.

Наскоро командирът на „Азов“ Прокопенко отправи критики към страната си, че не полага достатъчно усилия за връщането на „Азовците“ у дома.

ФрогНюз