Анатомия на измамата: От оцветители до „магически“ скариди

Докладът дефинира измамите като умишлено подвеждане, което застрашава здравето, икономиката и биоразнообразието.

Ето най-честите трикове:

* Фалшификация: Добавяне на оцветители, за да изглежда рибата тон по-прясна.
* Имитация: „Скариди“, направени от нишесте, или сурими, маскирано като рачешко месо.
* Замяна на видове: Масово се продава евтина тилапия вместо скъп червен луциан.
* „Напомпване“: Добавяне на вода към продуктите за изкуствено увеличаване на теглото.
* Грешен етикет: Продажба на аквакултури (отгледани във ферми) за „див улов“ – практика, която носи до 10 долара допълнителна печалба на килограм.

Къде са най-големите рискове?

Проучванията показват, че до 30% от морските продукти в ресторантите са неправилно етикетирани. Проблемът е глобален – от щандовете в Латинска Америка до суши баровете в САЩ и Китай. В ЕС се наблюдават сериозни нарушения при консервираната риба тон. Рисковете за здравето са реални, особено при повторно замразяване на продуктите, което води до опасни бактерии.

Науката отвръща на удара

ФАО залага на иновации в борбата с „рибната мафия“. Сред новите инструменти са:

* Ядрени техники: Анализ на стабилни изотопи за определяне на точния географски произход.
* ДНК баркодиране: За идентифициране на истинския биологичен вид.
* Машинно обучение: Иновативни модели за бързо разпознаване на фалшификати.

В Лос Анджелис мащабна кампания, съчетаваща образователни мерки и постоянни тестове на сляпо, успява да намали нивата на неправилно етикетиране с две трети в рамките на 10 години.