Реклама / Ads
21| 17596 |27.03.2024 ГЛАСЪТ

Как падна Търновската крепост: Защо на харвардци не им се получи Win-Win стратегията за преговори?

.
Win-win означава победа без губещи и е теория за преговорите, считана за водеща в света и печеливша в над 90% от случаите, когато е приложена правилно. Така твърдят умни глави. Това със сигрунст го знаят от ПП-ДБ още преди да са седнали на една маса с ГЕРБ-СДС, когато репетираха за премиерата на сглобката и номера с ротацията след 9 месеца. Истината, че всяка от страните владее „номера на китайката“, но очевидно и двете не притежаваха желаната гъвкавост.
 

Всяка политическа, управленска и бизнес комуникация се свежда до преговори. Това е същността на диалога: ясни характеристики и граници на приемливото. Най-често преговорите при съставяне на правителство напомнят на развитието на отношенията между двойка партньори: в началото всичко изглежда розово, едната страна обещава светли бъднини и чудотворни реформи, докато другата се съгласява, едва прикривайки очакванията да спечели от задаващото се благополучие. В резултат на това нищо сериозно не се получава и компанията се разтуря, а на сутринта част от преговарящите са с махмурлук.






Залагането на емоции и гръмки послания е губеща стратегия. Дори публиката е недоволна, защото не е чула нищо за себе си в разговорите.

 

Но какво ще стане, ако приемем, че първоначално и двете страни (или тази, която е с по-голям успех на изборите) са решени да постигнат взаимноизгоден съюз, който обещава реални перспективи за цялото общество? На това стъпва т.нар. Харвардски модел, затова партии и политици по света го считат за печеливш.

 

И все пак: Защо?

 

Представете си Търновската крепост през пролетта на 1393 г. Дебели, здрави стени, а вътре гарнизон с добре обучени бойци и командири.

Вражеските османски войски превъзхождат защитниците няколко пъти и изходът май е предизвестен. Какви възможности имат обсадените?

 

Напуснете, предайте се или се бийте до последно. Да предположим, че предводителят на обсаждащата армия Сюлейман Челеби е решил да използва тактиката „Печелиш-Губиш“. Кратко и ясно, но какво би спечелил? Победата означава разрушения, изгорен град, хиляди нещастни жители, които съвсем очаквано биха организирали тайна съпротива. Успехът би бил триумфален, но краткосрочен.

 

Друг вариант: Обсаждащата войска решава да се откаже и си тръгва. Това е чиста загуба.

 

Трети вариант: Челеби решава да пощади българската столица, запазва живота на населението, но иска в замяна клетва за вярност.

Навярно и двете страни биха били доволни. Едните получават сигурност, а другите се превръщат в добрия господар.Подобна стратегия някои наричат „Печеля-Печеля“.

 

Не са се развили по този начин обаче събитията с Търново. Българският цар Иван Шишман е напуснал своята столица. Там е останал малък гарнизон, който по принуда трябва да воюва под ръководството на българския патриарх Евтимий. Освен това Сюлейман Челеби прибягнал до коварна хитрост: поканил първенците на града на преговори и когато те се събрали - ги избил. По този начин лишил крепостта от нейните водачи. Търново пада. После падат една по една другите крепости, докато Баязид Светкавицата не превзема и най-силната в Никопол, защитавана от десетки хиляди европейски рицари. Иван Шишман става жертва там или пък другаде, историците още проучват къде точно. България изчезва от картата за дълго време. Както бе казал Радой Ралин: "Прословутото българско гостоприемство от три дни продължи петстотин години...".






Дали са могли Шишман и Иван Срацимир да преговарят, да се обединят, да застанат рамо до рамо с гърци, сърби и да воюват заедно за победа? Не знам, а и няма смисъл днес от подобни разсъждения. Но изводи и поуки трябва да се правят дори от този неславен за нас период.

 

Няколко седмици ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се опитват да наложат своята печеливша стратегия. Проф. Стивън Кови от Харвард твърди, че борбата между индивидуалните участници е обречена на загуба пред взаимоизгодното сътрудничество. Това не го разбраха нашите управляващи.

 

И ако Борисов не е учил подобни неща в пожарникарския факултет на школата в Симеоново, то в групата на ПП-ДБ има хора, които със сигурност са чели книжки по темата.

 

За да има полза от преговорите, винаги трябва да разбирате и уважавате другата страна.

 

Не декларативно. Само политик, който може да се постави на мястото на политика срещу него, може да извлече полза и дори победа в подобни преговори. Това се отнася с пълна сила за целите екипи от двете страни на масата. Дали резултатът ще носи гръмкото име Победа не е толкова важно. Важно е, че дългосрочно сътрудничество ще е получило истински шанс. Това би оценило и обществото, което и без това е уморено, а части от него демотивирани.Нека си спомним как антикомунистът Чърчил ухажва болшевика Сталин по време на Втората световна война, за да може с обединени усилия да бъде победено „голямото зло Хитлер“. Цялото човечество спечели от недалновидността на подобна тактика. В последствие противоречията между Изтока и Запада доведоха до „желязната завеса“, но това е

друга тема.  

 

В нашият случай принципът Win-Win не е обезателно търсене на компромиси. Всяка страна в преговорите се стреми към развитие на своите идеи и това може да бъде постигнато, когато другата страна разбере, че това е взаимноизгодно. Това очакваха българите, без да е важно, че някои наричат модела Харвардски.  

 

Но не получиха желаното. Сега преговарящите доскоро страни ще трябва да „преговарят“ с избирателите и да търсят начини да ги мотивират да отидат до урните. С твърдите ядра ще им се получи, но това е краткосрочен и вреден резултат.

 

Ще спечелят популистите копейки, които са в ролята на онези лица в Търновската крепост, които предали, според преданията, ключа на града на Сюлейман Челеби. Днес пред портите ни е ордата на варварина Путин. На мнозина не им се вярва и още в главите им се върти мътилката, че Путин е освободител по традиция. Няма такъв филм.






Претендиращите за политически елит партии от властта провалиха преговорите и изправиха България пред голяма опасност. Самият възход на путиновците дори само с 2-3 пункта нагоре е провал за демокрацията, провал и за гражданското общество. Ако не го осъзнаем сега, ще го научим по трудния начин. Знаем какво иска Борисов - да е по-дълго на свобода и да консумира тлъсти парчета от властта. Един ден ще си получи съдебните процеси, които заслужава, но това ще стане, когато прокуратурата започне да се държи като прокуратура на закона, а не на кръгове от властта, нито на брокери като Еврото и Нотариуса.

 

ПП-ДБ от своя страна трябва да залегнат повече над Иван Хаджийски и да престанат да мислят, че разполагат с цялото време на света. И да мислят за гражданите в тази държава. Най-вече - да го покажат.

 

Положението е сериозно. Варварите напират.

 

А си нямаме и патриарх Евтимий…

 

Огнян Стефанов

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 16| 9485 |24.03.2024 Манол Глишев: „Крокус“: поредният „Норд-Ост“? . 18| 9948 |22.03.2024 Копейките и готиното бъдеще без НАТО: Копайте, копайте, ние сме от отдел „Пропаганда“ . 39| 25946 |21.03.2024 Драги дами Габриел, Назарян, Сачева и Петкова, да поговорим откровено за мафията, а? . 16| 8886 |20.03.2024 Манол Глишев: Защо не говорим за слона в стаята?

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads