Според доц. Ножаров обсъжданото увеличение означава ръст от около 6,5 до 8%. Той предупреди, че този темп изпреварва дългосрочното повишаване на производителността на труда и може да засили охлаждането на пазара на труда.

 

„Заетостта за последната година е паднала с 0,5%. Имаме категорично охлаждане на пазара на труда“, посочи икономистът.

 

По думите му прекалено бързото административно увеличаване на минималното възнаграждение може да ускори замяната на нискоквалифицираните работници с автоматизирани системи.

 

Проф. Щерев защити различна позиция. Според него минималната заплата има важна социална функция и трябва да позволява на работещите да покриват основните си разходи. Повишаването ѝ може да стимулира бизнеса да инвестира в технологии, а служителите – да подобряват квалификацията си.

 

„С прекалено високата заплата можем да създадем именно тази вълна, при която фирмите заменят работниците с техника, нови технологии и системи с изкуствен интелект. Това трябва да бъде стимул за хората да повишават своята квалификация“, коментира Щерев.

 

Доц. Ножаров обърна внимание и на отражението върху държавните финанси. Повишаването на минималната заплата налага увеличение на възнагражденията на част от служителите в бюджетния сектор, а в по-дългосрочен план влияе и върху разходите за пенсии.

 

Затова според него увеличението трябва да бъде умерено. „Бих казал, че е приемливо едно вдигане с около 40 евро, но не и с повече“, заяви Ножаров.

 

Проф. Щерев постави акцент и върху големите регионални различия в доходите. По думите му София е значително по-близо до европейските равнища, докато възнагражденията в останалите части на страната са чувствително по-ниски. Според него по-високата минимална заплата може да помогне за ограничаването на тази разлика.

 

Двамата икономисти се обединиха около необходимостта от реформи в пенсионната система, особено при първа и втора категория труд.

 

Според Ножаров действащите правила не отчитат достатъчно промените в условията на труд, настъпили в резултат на автоматизацията и технологичното развитие.

„

Списъкът с категориите труд е буквално копиран от социалистическия списък. За всички тези години автоматизацията и изкуственият интелект много напреднаха и рисковете вече не са същите“, заяви той.