Радев например прокарва в поздравлението си модел на поведение, което свързва със своето собствено. „През историческата 1885 г. България непоколебимо отхвърли Берлинския диктат и помете границите, разделили народа ни“, пише премиерът. „Берлинският диктат“ трябва да възприемем като „брюкселският диктат“ днес – това е ясно. Колкото до разделението, то е плод преди всичко на бруталния руски контрол върху изграждането на нова България. И тогава българите са били разделени на русофили и русофоби, както е днес. И тогава русофилите са били готови да посрещнат руската окупация, която е замислял император Александър III, с хляб и сол. Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Недялка Шилева, Продан Шишков и останалите привърженици на обединението на Княжество България и Източна Румелия и противници на руския план да ни превърне в „задунайска губерния“, са успели в своето дело. И ни е подкрепила Великобритания, която преди това дълги години е на страната на Османската империя. Такива са фактите. Друг път са други, но тогава са тези.

 

Стамболов описва тези събития, като излага фактите около преврата на русофилите, напускането на руските офицери (някои медии и политици срамежливо споменаха "чуждестранни военни"...) от армията ни и подклажданата от Русия агресия на Сърбия срещу млада България. Пише и за историческата роля на княз Александър Батенберг в онези събития.

 

На 5 септември във Фрог нюз предвидихме, че на 6-ти никой от политиците ни няма да посмее да спомене дори за коварната руска роля в историческия момент пред 1885 година. Така и стана. Не беше трудно да отгатнем, защото зад призивите и помпозните слова за обединение, сила и патриотизъм, се крие обикновеният български страх, съпровождал множество периоди в историята ни.  

 

Радев се прави на смел спрямо ЕС, защото знае, че западно-цивилизационния модел изключва остри реакции и грубиянски закани. Него го е страх обаче да изрече думите „Кремъл“, „Путин“, „агресор“, „война“, „руски военни престъпления“, защото Дмитрий Медведев и Мария Захарова ще го съсипят от ругатни и заплахи. Страхът Радев нарича "национални интереси" с надеждата, че лъжата е подходяща стръв за шарани. Донякъде е прав и трябва да се срамуваме.

 

У нас наследниците на дядо Вълю са много повече от тези на Бенковски. Не си признаваме, но това е истината. Възстановките са често бутафория и не ни правят Левски и Караджата... 

 

Ритуалите на националните празници са също толкова досадни, колкото и поздравителните честитки на големците. Строени военни (тези в Пловдив изглеждаха доста зле...), познатите маршове, генералски рапорти, речи, заря, събрали се хора да чуят и видят същото от предната, по-предната и по-по-предната година. Липса на грам въображение.

 

Защото не сме проумели все още смисъла на Съединението. Ако то не беше се случило можехме да я караме както ГДР и ГФР, Северна и Южна Корея с Берлинска стена или демаркационна линия и бодлива тел помежду ни. С конфликти, кръв и много сълзи. Христо Фотев и Петя Дубарова щяха да са румелийски поети. Велико Търново и София щяха да спорят за столица, а в Пловдив и античния театър хората от „княжеството“ щяха да ходят на екскурзия…

 

Абсурдно, нали? Това е Съединението. Това е и Независимостта на 22 септември. 

 

За премълчаваните и критите истини през годините трябва да се говори открито. Да се оспорват и доказват. Но не, ние вече сме свикнали с пропагандните постулати и искаме така да си остане. 780 руски и съветски паметници у нас срещу десетина на Георги Раковски! Един Пантеон на възрoжденците в Русе. Това е. Това сме. От 1400 години история две непълни години - 1877-1878 - ли са най-важните?  

 

Днешните чорбаджии и изедници (такива са, едновремешните не е сигурно…) вместо да пускат плиткоумни честитки в мрежата, наподобяващи онези за 8 март и „валентинките“, по-добре да се разходят - без пазванти от разни служби край тях, да пият едно кафе или бира с обикновени хора в парка, на гарата, на площада, където би било добре да не ехтят военни маршове, а нещо от репертоара на Дико Илиев, рока и попа. Защо не и „Тракия“ на Петко Стайнов. Не е толкова страшно да се слезе от мерцедесите и да се изминат няколкостотин крачки сред електоралните единици. Никой няма да им посегне, но ще чуят какво мислят хората за тях и за постъпките им.

 

Но няма да доживеем. Не и с тези прос... политици, техните пиари и съветници. За да имаш въображение и нестандартни идеи се иска известна смелост. И мъничко интелект.

 

Те продължават да ни пробутват призиви за обединение - все идно ни предлагат стара чантичка, притопляна всяка година. Как да се обединят бедни с богати, болни с родното здравеопазване, власт имащи и нямащи нищо, плонжиращи пред Путин и привърженици на „колективния Запад“ и свободата? 

 

Спойката се нарича демокрация, но Москва не дава. Стамболов ни трябва, но той е забравен или накичен на нечий ревер.

 

„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят“, - казва Албер Камю.

 

Вие мислете каквото искате. Обединявайте се с политиците, ако щете. Без мен.