Какво ще означава присъединяването към еврозоната за българската икономика?

В Брюксел и София очакват, че членството в еврозоната ще ускори икономическото развитие на страната и ще задълбочи интеграцията ѝ в ЕС. Според икономисти основният ефект няма да е краткосрочен, а дългосрочен – свързан с повишаване на доверието във валутата, покупателната ѝ способност и интереса на чуждестранните инвеститори.

„Най-големият ефект е свързан с доверието – към валутата, към покупателната ѝ сила, към инвеститорите, които купуват български дълг или влагат средства в различни сектори на икономиката“, обяснява Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

Кредитен рейтинг и инфлация

Едно от очакваните положителни последствия от въвеждането на еврото е подобряване на кредитния рейтинг на страната. По думите на Ганев международните рейтингови агенции в продължение на години отчитат като негатив валутния борд, тъй като държавният дълг е номиниран в евро, а не в „собствена“ валута.

„Заради това ни се прави отстъпка от кредитния рейтинг вече 28 години. С приемането на еврото този фактор отпада“, посочва той.

Що се отнася до инфлацията, икономистите очакват ефектът от въвеждането на еврото да бъде ограничен. Според анализа основните фактори за ценовия натиск остават високото потребление, стимулирано от разходна бюджетна политика, както и рекордното кредитиране, особено в сектора на жилищното строителство.

Политическа нестабилност и икономически риск

Паралелно с икономическите очаквания, България продължава да се сблъсква с хронична политическа нестабилност. Правителството подаде оставка в средата на декември след седмици на протести срещу корупцията. Това е поредният епизод от дълга поредица кризи – страната проведе седем парламентарни избора за три години.

„Това ни пречи да изградим дългосрочна политическа стабилност. Има сериозни проблеми с бюджета – четири от последните пет години България влезе в новата година без приет държавен бюджет“, отбелязва Ганев.

Как ще стане преходът

Фиксираният курс за преминаване към еврото ще бъде 1,95 лева за 1 евро. От август цените в страната се изписват едновременно в левове и евро, за да могат потребителите и бизнесът да се адаптират. През януари 2026 г. и двете валути ще могат да се използват за плащания в брой, с цел по-плавен преход.

България изпълни всички критерии от Маастрихт за членство в еврозоната: ценова стабилност, стабилни публични финанси, устойчив валутен курс и стабилни дългосрочни лихвени проценти. През 2024 г. инфлацията е била 2,7%, държавният дълг – 24% от БВП, а бюджетният дефицит – около 3%.

Най-бедната държава в ЕС

Въпреки напредъка към еврозоната, България остава най-бедната държава в Европейския съюз по БВП на човек от населението. Над 21% от българите живеят под линията на бедност – най-високият дял в ЕС.

На този фон въвеждането на еврото се разглежда от управляващите и от част от икономистите като инструмент за дългосрочна стабилност и сближаване със средноевропейските стандарти, но не и като бързо решение на структурните проблеми на страната.