Какво всъщност се крие зад мантрата "скритата власт"?

България е парламентарна република. На практика хората гласуват, избират народни представители, общински съветници, кметове и президент. От управляващите в парламента и Министерския съвет се очаква доходите да са достойни, образованието да е с добро качество, цената на тока и на лекарствата да е поносима, данъците да са справедливи, бизнесът да може да създава блага свободно, държавата да е сигурна и защитена. Това е власт, която изглежда досега беше в ръцете именно на ПП-ДБ и от тях зависеха всички тези неща. На практика обаче за част от решенията, кабинетът Петков и кабинетът Денков се видяха с вързани ръце, въпреки многобройните компромиси, които допуснаха в т. нар. сглобка с ГЕРБ, а дори и с ДПС, за които иначе твърдят, че са олицетворение на корупционния модел, срещу който се борят, пише сайтът Актуално.бг.

"Скритата власт"

Каква обаче е ролята на регулаторите, службите за сигурност и съда в сложната официална система на властта?

За да се гарантира, че демократичната система на България е справедлива и че политиците не могат да злоупотребят с властта, дадена им от народа, в България има регулатори, служби за сигурност и съдебна власт. На теория това са независими органи, които регулират отношенията в държавата и защитават националната ни сигурност, изцяло в обществен интерес. За ръководителите на тези органи никой не гласува на избори - те се назначават от Народното събрание и от правителството.

Работата на регулатора КЕВР, например, е да определя цената на тока, водата и газа. На КЗК е да пази търговците от нелоялна конкуренция на пазара, на КЗП да защитава потребителите срещу неетични търговски практики, а на КФН - че уязвимите хора са защитени от кредитни акули и че парите на хората от пенсионните фондове се инвестират разумно.

Службите за сигурност включват например, ДАНС - това е българското контраразузнаване, което трябва да разкрива и неутрализира заплахите за националната сигурност. Задачата на ДАР е да събира и проверява специфична разузнавателна информация от различни региони по света, за да опази интересите на България. Работата на КОНПИ и КПК е да се борят с корупцията и да пазят имуществото на държавата и нейните граждани, така че никой да не се възползва от властта и връзките си с нея, за да забогатява по незаконен начин.

Съдебната власт трябва да гарантира всички да са равни пред закона (институции, политици, чиновници, бизнеси, граждани). Съдебната система има свои органи, чиято задача е да държи отговорни всички участници в обществено-политическия живот и да решава споровете между тях. Прокуратурата следва да реагира на данни за извършени престъпления и да повдига обвинения от името на държавата. Висшият съдебен съвет администрира и управлява съдебната система, а Върховният административен съд е последна инстанция при административни спорове от всякакъв характер, вкл. решенията на органите на властта.

Какво се случва обаче на практика - защо са възможни казуси като Нотариуса и всички неразследвани и ненаказани големи корупционни схеми? Отговорът на този въпрос обяснява и къде и кой държи всъщност скритата власт.

За всички е видно как от десетки години в службите, регулаторите и съдебната власт в България излизат данни за зависими чиновници, които взимат решения не по компетентност, а под нечия команда и в частен интерес. Те определят как се вдига цената на тока, как се ограничава монополът на някоя корпорация, как се защитават потребителите от неетични търговци и т.н.

Папките в прокуратурата

За хората на ключови позиции в регулаторите и службите, за които никой не е гласувал на избори, в прокуратурата често има папка. Някой прокурор е подготвил досъдебно производство, с доноси и казуси - в някои случаи реални данни за престъпления, в други случаи - скалъпени полуистини, достатъчни за сплашване и шантаж.

Кръговете за влияние в прокуратурата, които лъснаха за пореден път покрай скандалния случай с Мартин Божанов - Нотариуса, съществуват от самото създаване на съдебната система след падането на социалистическия режим. Те се пренареждат, променят границите и някои от повелителите си, но едно остава непроменено - там се крие реалната власт. Който дърпа конците в съда и прокуратурата, той, на базата на страха, може да предопредели решения на т. нар. независими регулатори и служби, от които зависи животът на хората.

И ако някой посмее да се опълчи, на главата му/й се стоварва с пълна сила целият силов ресурс на тази адска машина за ликвидиране на хора и бизнеси.

Как е допуснато всичко това?

Преди промените в Конституцията (декември 2023 г.), иницирани от ПП-ДБ, прокуратурата беше така изолирана от официалната власт и контрола на демократичните процеси, че на практика беше невъзможно да се потърси отговорност на прокурорите от някой извън тяхната завладяна система. Това е съветският модел, който е пренесен у нас с цел новата демокрация да бъде контролирана от старите властелини.

В резултат на това днес регулаторите, оплетени в сложна мрежа от зависимости, обслужват частни интереси, една служба за сигурност произвежда манипулативна “справка”, която съсипва машинното гласуване, защото скритата власт иска да подмени резултатите от изборите с хартиени бюлетини. Един прокурор, вместо да разследва престъпления, събира снимки и компромати срещу един човек или бизнес, който стои на пътя на скритата власт, и ги “изтича” до медии - пощенски кутии на службите. Примерите са много и от всякакъв мащаб.

Тази безконтролна власт именно е залогът, от който злокобното статукво, което задушава страната и ограбва бъдещето ни вече 30 години, не може да се откаже, допускайки промените в Конституция да бъдат приложени на практика. Промените, които бяха въведени през декември обаче може да останат изцяло на хартия, ако не бъде довършена съдебната реформа.

Това е и моментът, в който сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ се провали - когато на дневен ред дойде промяната в закона за съдебната власт, въвеждането на прозрачни и обективни механизми за назначаване на компетентни и независими хора в регулаторите и службите. В меморандума на ПП-ДБ и в проекта на споразумение с ГЕРБ видяхме "реформа в службите" и предложение за краен срок. В проекта на ГЕРБ пишеше "трябва да проведем разговор за службите". “Дребна” разлика, която обяснява защо отиваме на избори - за да може реформите да се отложат до безкрайност, или току виж отпаднали изцяло, само и само скритата власт да продължи да ползва зависими хора в институциите за репресии и рекет срещу гражданите и бизнеса.

Ивайло Анев, Актуално.бг