Пудели, пачки и популисти. Политиката заприлича на влакче на ужасите

Емилия Милчева, Дойче веле. Заглавието е на ФрогНюз.

Отвратени, гневни, изплашени? Какво изпитваме, след като за шести път в последните 3 години България отива на избори, които ни струват над 800 милиона лева, включително предстоящите на 9 юни. 

Срещу търпението, надеждата и очакването за по-добра държавност получихме неизгодна за държавата 13-годишна газова сделка за 3,9 млрд. лева, недовършена съдебна реформа, 67,2 км основно ремонтирани пътища за 2023 г. от планираните 3000 км. Също така по-високи пенсии за 2,04 милиона пенсионери, без реформа на пенсионната система, а сърдечно болните - по-евтини лекарства. Към тeзи сметки се прибавят милионите левове, изплатени на вълните нова администрация, която идва и си отива през няколко месеца - министри, заместник-министри, шефове на агенции и дирекции, политически съветници, пиари. 

Кое не е така?

Със сигурност ще има още новини, които служебното правителство на Димитър Главчев с охота ще съобщи, а прокуратурата ще ни омерзи с нови скандали. Но не беше ли същото и преди? Прокуратурата не се е променила от времето на главния прокурор Иван Татарчев. Служебното правителство се държи точно като служебните правителства в последните 3 години - като редовно. А МВР и службите традиционно обслужват силните на деня, вместо да служат на гражданите. 

Гражданите пък са ядосани и отвратени от снимките с пачките евро и клетия невинен пудел, но не и от факта, че мозъкът на организираната престъпна група за контрабанда - Паскал, се е измъкнал без драскотина от българското правосъдие, така както се измъкна и кокаиновият крал Брендо, и други преди тях.

Гражданите са свикнали с изтичането на мозъци от България, по един или друг начин.  За първи път им е обаче да видят главен секретар на МВР във фотосесия “Бит и душевност на българския полицай”. 

И макар сборищата на магистрати с дилърите на влияние в съдебната власт в затворени клубове и ресторанти да са много по-срамни и безобразни явления, гражданите трябва да използват въображението си, за да си представят случващото се. А в аферата “Митници” визуализацията се оказа въздействащият елемент - всичко им е като нарисувано. В случаите с “Пепи Еврото” и “Нотариуса” има твърде много действащи лица, твърде много подробности, твърде много разкази се преплитат - и публиката изтървава нишката. 

Разочарование, гняв и страх

В следващите два месеца гражданите ще бъдат наричани избиратели и едни политически сили ще искат да ги разгневят, а други да ги отвратят. Първите - за да ги подтикнат да гласуват, вторите - за да не го направят. Третата група, която със сигурност ще отиде до урните, е на хората, които биват контролирани и плашени - и от тях ще се възползват повечето партии, които се явяват на избори. 

Данни от скорошно изследване на “Маркет Линкс” показват, че 46% от българите са разочаровани от политическата ситуация у нас, 18% са гневни от политическата ситуация в страната, а 14% са тревожни. Това е оценката на анкетираните на въпроса какви емоции изпитват, свързани с политическата ситуация. По-малко от половината - 41%, са заявили, че ще гласуват. 

Публикувано в ScienceDirect изследване на трима учени от Оксфорд и Швейцарския федерален институт по технологии в Цюрих, озаглавено Fear-anger contests: Governmental and populist politics of emotion, изследва тезата, че “в надпреварата за медийно внимание и за сърцата и умовете на гражданите популистите са склонни да следват политика на гняв, а политиците от властта - политика на страх”. Но популизмът е в състояние да комбинира и двете. В свят, разтърсван от поредица кризи в последните години - Ковид пандемия, високи енергийни цени, силен мигрантски натиск, войни, подобно разделение на емоциите надхвърля политиката на идеологическото противопоставяне “ляво” - “дясно”. Хората все повече се страхуват от възникване на неконтролируеми обстоятелства, изпитват несигурност. Докато “гневът е съпътстван и от чувството, че човек има някакъв капацитет да се справи със ситуацията”, която възприема като несправедлива.

Битка или бягство

Разочарованието и гневът се очертават като доминанти в предизборната кампания в България, за която няма съмнения, че започна далеч преди официалния ѝ старт на 9 май. За да се поддържа висока температурата им, настоящият скандал със снимките няма да е достатъчен, подготвят се още. Какво би могло да им се противопостави - други скандали? Политиката заприлича на панаирджийско влакче на ужасите и популистите подновяват боята върху слогана “народът срещу корумпирания елит”.

Политиците ще се опитат да си играят с тези емоции в опит да предпоставят резултатите от предстоящите избори - и да мобилизират докрай твърдите си ядра.

Предизборните обещания отдавна не работят, нито пък слоганите от протестите през лятото на 2020 г. Известно е, че гневът и страхът задействат дълбоко вкоренените модели на човешко поведение - битка или бягство. Разочарованите български граждани нямат енергия нито за едното, нито за другото.