Според анализатори атаката е била насочена към търговска сателитна система с цел да бъдат нарушени комуникациите на украинските въоръжени сили и държавните институции. По думите на Кари Бинген от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), първият удар във войната не е бил нанесен от танковете, а чрез злонамерен софтуер срещу космическа инфраструктура.
Русия демонстрира все по-агресивно поведение в орбита
През последните години западните държави следят с тревога действията на руските спътници „Луч-1“ и „Луч-2“, които многократно са извършвали необичайни маневри в непосредствена близост до европейски комуникационни сателити.
Според публикувана по-рано тази година информация двата руски апарата вероятно са прихванали комуникациите на поне десетина европейски спътника след началото на войната в Украйна. Това би могло да позволи достъп до чувствителна информация, а според някои експерти – дори потенциален контрол върху самите системи.
Сред наблюдаваните цели е и Intelsat 39 – геостационарен спътник, използван за комуникации, навигация и военни цели.
Експертите сравняват тези маневри с въздушни „кучешки боеве“, но пренесени в Космоса – своеобразна игра на надлъгване между два спътника, при която всяко движение може да има стратегическо значение.
Кибератаки, заглушаване и оръжия срещу сателити
Съвременните средства за водене на война в Космоса далеч не се изчерпват с ракети. Държавите разработват широк набор от т.нар. противокосмически оръжия.
Сред тях са кибератаки, заглушаване и подмяна на GPS сигнали, лазерни системи, електромагнитни импулси (EMP), както и физическо унищожаване на сателити чрез ракети или специализирани орбитални апарати. По думите на Бинген кибератаките срещу космическа инфраструктура вече са ежедневие, а заглушаването на навигационни и комуникационни сигнали се използва масово във войната в Украйна.
Тя посочва още, че подобни технологии вече не са достъпни само за големите военни сили, като нискомощни GPS заглушители могат да бъдат закупени дори свободно онлайн.
Надпреварата за унищожаване на спътници
През последните години няколко държави демонстрираха способност да унищожават сателити с ракети.
Китай извърши подобен тест още през 2007 г., като унищожи стар метеорологичен спътник. Това доведе до образуването на хиляди космически отломки, които ще останат в орбита десетилетия.
САЩ проведоха операцията Burnt Frost през 2008 г., при която беше унищожен повреден американски спътник, а подобни изпитания впоследствие извършиха и Индия и Русия.
Военните анализатори предупреждават, че подобни действия увеличават риска от т.нар. синдром на Кеслер – верижна реакция от сблъсъци между космически отпадъци, която може сериозно да затрудни използването на околоземната орбита.
Опасения за ядрено оръжие в Космоса
Особено сериозни опасения предизвика руският спътник „Космос 2553“, изстрелян малко преди началото на войната в Украйна.
През 2024 г. САЩ обявиха, че той може да е част от руска програма за разработване на ядрено оръжие в Космоса. Според американските оценки подобна система би могла да унищожи цели сателитни мрежи, включително Starlink, която играе ключова роля за комуникациите на Украйна.
Москва категорично отрича тези обвинения.
Експертите обаче напомнят, че идеята не е нова. Още през 1962 г. САЩ извършват ядрения тест Starfish Prime в Космоса, който създава мощен електромагнитен импулс и поврежда няколко спътника.
Според анализатори всяка ядрена експлозия в орбита би могла да засегне не само противника, но и собствените съюзници на Русия, включително Китай, който също разчита все повече на космическа инфраструктура.
Следващото поколение космическа защита
Паралелно със заплахите държавите инвестират и в нови средства за защита на орбиталната инфраструктура.
Сред най-обсъжданите решения са т.нар. „спътници-пазители“ – малки апарати, които ще съпровождат ценни комуникационни или военни сателити и ще следят за подозрителна активност около тях.
Япония, Франция, Германия и Индия вече работят по подобни проекти.
Експертите предупреждават, че с увеличаването на броя на военните технологии в орбита нараства и рискът от погрешни преценки. Ако даден спътник внезапно престане да функционира, ще бъде изключително трудно да се установи дали става въпрос за техническа повреда, инцидент или умишлена атака – ситуация, която може бързо да доведе до опасна ескалация между големите космически сили.
