Китай е инвестирал над 7,2 млрд. евро в Сърбия. Но колко дължи Белград на Пекин?

Значимостта на това партньорство се вижда и от факта, че пет от десетте най-големи сръбски износители са компании с китайско участие, което превръща двустранните връзки в ключов двигател на индустриалното и експортното развитие.

Китайските инвестиции обхващат широк спектър от стратегически отрасли – металургия, минно дело, автомобилна индустрия, енергетика и високотехнологични сектори. Така Сърбия се позиционира като част от глобалните производствени и търговски вериги. Месарович откроява и потенциала на преработвателния сектор, който вече изнася продукти като вино, ракия, мед и сушени плодове.

Допълнителен стимул за икономическите отношения дава споразумението за свободна търговия между Сърбия и Китай, което поставя страната сред малкото европейски държави с пряк достъп до китайския пазар. Очаква се до 2028 г. митата върху голям брой стоки да бъдат напълно премахнати, което ще улесни сръбския износ.

В рамките на визитата си Месарович е провела срещи с представители на китайски компании в области като соларни технологии, сателитни данни и електрическа мобилност, като са обсъждани нови инвестиции в Сърбия. Тя подчертава, че страната активно работи за привличане на допълнителен капитал и за засилване на присъствието на своите продукти на китайския пазар.

Според нея партньорството между двете държави вече надхвърля традиционното икономическо сътрудничество и се развива като модел на дългосрочно стратегическо взаимодействие и индустриална интеграция.

Белград изплаща над 10 кредита към Пекин

В същото време доклад на Управлението за публичния дълг, цитиран от БГНЕС, показва, че Сърбия е натрупала значителни задължения към Китай – 11% от външния ѝ дълг е към китайската Експортно-импортна банка. Страната изплаща над десет китайски кредита на обща стойност около 2,8 млрд. евро, основно за инфраструктурни проекти, като реалната експозиция вероятно е по-голяма заради допълнително финансиране от Банката на Китай.

Сръбските власти не разкриват пълния размер на дълга към китайски институции, тъй като го определят като поверителна информация. Въпреки това наличните данни показват, че задълженията към китайски кредитори надхвърлят тези към някои европейски банки.

Китайското финансиране се използва за ключови инфраструктурни обекти – пътища, железници, енергетика и комунални системи. Част от проектите се изпълняват без обществени поръчки, на база междудържавни споразумения от 2009 г., което поражда критики за липса на прозрачност.

Сред най-обсъжданите случаи е модернизацията на железопътната линия в Северна Сърбия, реализирана от китайски компании и финансирана с кредит, който ще се изплаща до 2039 г. Проектът е свързан и с разследвания след инциденти, включително срутването на конструкция на жп гара в Нови Сад през 2024 г.

Според експерти Сърбия предпочита китайските кредити заради по-бързото им одобрение, по-гъвкавите условия и липсата на политически изисквания, каквито поставят европейските финансови институции. В замяна Пекин настоява за политическа подкрепа, включително позицията за „един Китай“.

Китайските заеми често се определят като малко по-скъпи от европейските, но по-лесни за усвояване и изпълнение. Това позволява на сръбските власти бързо да реализират инфраструктурни проекти с политически ефект.

Критиците на тази политика посочват, че моделът на сътрудничество между Сърбия и Китай се характеризира с ограничен обществен контрол, директно договаряне и заобикаляне на стандартните търгове, което създава т.нар. „черни дупки“ в управлението на големи инфраструктурни проекти.

Въпреки критиките обаче Белград продължава да задълбочава връзките с Пекин, а китайското присъствие се разглежда като ключов фактор за бързо развитие на инфраструктурата и икономиката на страната.