Клисарова: За да правим наука, трябва силно средно образование

„Водихме много преговори. В петък се срещнах с представителя на Европейската комисия, който отговаря за България по наука и образование - г-н Реналдо Мендметс. Трябваше да го убеждавам колко е важна тази програма за България и че трябва да я има. Той изрази своята увереност, че тя ще бъде включена в Споразумението до края на септември", отбеляза министърът на образованието и науката.

Проф. Клисарова подчерта, че всички оперативни програми са значително намалени.

„В момента за разпределение по всички оперативни програми, без земеделието, ще останат около 6 млрд. евро. Ако сложим, както е договорено, 10% да са за образование и наука, ние очакваме между 600 и 700 млн. евро", обясни министърът, като добави, че това са само предварителни разчети.

Министър Клисарова изтъкна, че е поставила въпроса на Европейската комисия за това, че очакванията са били за много повече средства, тъй като става дума за приоритет не само на България, но и на цяла Европа. „Ние не сме се отказали да се борим за тази програма и за повече пари в нея", заяви проф. Клисарова. Тя отбеляза още, че европейските средства са само за подпомагане.

„Ние самите трябва да наложим, че науката и образованието са водещи в политиката на държавата. Затова се боря от 3,5 поне до 4,5 от БВП да стигне процентът за образование и наука", каза министърът.

Проф. Клисарова потвърди, че от понеделник ще бъде назначен зам.-министър, който ще отговаря за европрограмите и за развитието на науката и образованието.

„В последните четири години много трудно се обръщаше внимание точно на науката и на образованието", каза още министър Клисарова. Тя обърна внимание и на въпроса за образованието в по-широк обхват.

„Трябва да започне да се мисли още от предучилищната възраст, неслучайно затова искаме да направим и новия закон. За да има кой да прави висше образование и наука в държавата, трябва да имаме и много силно средно образование, умни, грамотни и мислещи деца", категорична беше министър Клисарова.