1| 3252 |13.07.2025 НОВИНИ

Когато Бог беше българин – помня като вчера този ден

Българският национален отбор по футбол от 1994 г.

На 13 юли 1994 година светът затаи дъх пред едно малко, но непокорно отборче от Източна Европа. Българският национален отбор по футбол, воден от легенди като Христо Стоичков, Красимир Балъков и Емил Костадинов, достигна до полуфиналите на Световното първенство в САЩ. Това постижение остава и до днес като най-светлият момент в историята на българския футбол.

Никой не вярваше в тях. „Малките“ отбори често са обречени на забрава, но този български тим – воден от Димитър Пенев – разгърна истинска футболна магия. След тежката загуба от Нигерия с 0:3 в първия мач, всички ги бяха отписали. Но не и те самите.

С хладнокръвие, страст и завидна тактическа зрялост, българите обърнаха съдбата – победиха Аржентина без Марадона, елиминираха Мексико с дузпи, а след това и Германия – действащия тогава световен шампион. Това не бяха просто футболни победи. Това беше епос, в който туптеше пулсът на една цяла нация.

Христо Стоичков – Божият дар на България

С шест гола и яростен дух, Стоичков беше не просто лидер – той беше сърцето на отбора. Неговият плам, талант и безкомпромисна игра вдъхновиха милиони. Той не играеше – той воюваше. И в тази битка България получи свое лице пред света.

До него бяха Емил Костадинов – с убийствен нюх към гола, и Красимир Балъков – диригент на средата на терена с визия и усет. Вратарят Борислав Михайлов беше като стена, а Трифон Иванов – самото въплъщение на непокорството и страстта в защита.

Един народ, едно сърце

С всяка победа еуфорията в България растеше. По улиците – хора, песни, скандирания, клаксони, знамена. Емоцията не беше просто спортна. Тя беше колективна мечта, реална и жива.

Помня като вчера този ден – нищо, че бях на 10 години. Еуфорията беше неописуема, всеобща. Всички от блока излязоха навън, пееха се песни, баща ми ме носеше на рамене. Помня как не пропуснах нито един мач. Бодувах по нощите, за да ги гледам. Днес не гледам български футбол – но онова лято няма да забравя никога. То беше футболна магия. Истинска.

Полуфиналът – малката загуба с голямо значение

Срещу Италия в полуфинала България загуби с 1:2, но не и уважението на света. Това не беше просто четвърто място – това беше доказателство, че духът не се измерва в титли, а в борбеност и сърце.

Днес, 31 години по-късно, когато говорим за футбол, никой не може да подмине онова лято – лятото, в което Бог беше българин. България доказа, че с упоритост и вяра, дори най-малките могат да разтърсят световната сцена.

Тази история е вдъхновение за всички нас – напомняне, че когато мечтаеш и играеш със сърце, няма невъзможни неща.

Констанца Илиева