Когато годината имаше 420 дни: Как Луната „открадна“ част от времето ни

Въртенето се забавя – и денят се удължава

Земята постепенно забавя въртенето си. Това не е процес с постоянна скорост – понякога дори има краткотрайни ускорения – но като цяло тенденцията е към по-дълги дни. Към края на ерата на динозаврите например годината е имала 372 дни. А когато планетата тъкмо се е формирала, учените смятат, че денонощието е било толкова кратко, че в годината са се побирали 500 дни, дори повече.

Този процес е плавен – няма резки скокове като 450 дни една година и 400 на следващата. Именно затова числото 420 е удобно приближение, което често се използва в популярни източници. (Ако някой ви каже, че е заради „значението на живота“, просто се усмихнете любезно.)

Главният заподозрян: Луната

Въпреки че Луната не е най-големият естествен спътник в Слънчевата система, тя е изключително голяма спрямо планетата си – Земята. Това я прави силен фактор за геофизични и астрономически процеси.

Системата Земя–Луна има определено количество ъглов импулс. Когато Луната бавно се отдалечава (както се случва в момента), тя „отнема“ част от въртеливия импулс на Земята. Резултатът: въртенето на планетата се забавя и денят става по-дълъг.

Причината за отдалечаването ѝ се крие в приливите – както океанските, така и тези в земната кора. Гравитацията на Луната създава приливна издутинa, която се изместа леко от директната ос Земя–Луна. Тази деформация действа като „спирачка“, забавя въртенето на Земята и кара Луната да се отдалечава.

Колко дни сме имали преди?
Изчисленията за броя дни в годината през различни геологични епохи не са лесни. Преди около 1,4 милиарда години денят е бил около 18 часа – което означава около 490 дни в годината. По-нови проучвания обаче оспорват равномерността на този процес и посочват, че в период от 2 до 1 милиард години почти не е имало промяна, вероятно заради противодействието на слънчевото влияние върху атмосферата.

Тук на сцената излизат коралите. Подобно на годишните пръстени в дърветата, растежните линии в коралите съдържат информация за сезоните и даже за приливите. През 1963 г. професор Джон Уелс от университета „Корнел“ анализира девонски фосилизирани корали (отпреди 380 млн. години) и изчислява, че тогава годината е имала около 400 дни.

По-нататъшни изследвания на корали от силурския период (преди 444–419 млн. години) показват между 400 и 420 дни в годината. Това вероятно е причината именно числото 420 да се използва като илюстративен ориентир.

А дали е точно?
Не всички са съгласни. През 2000 г. д-р Джордж Уилямс публикува изследване върху още по-стари корали и получава стойност от 400 дни – 620 милиона години по-рано. Той дори стига до оценки от 466 и 514 дни в годината отпреди над 2 милиарда години.

С други думи: няма окончателен отговор. Всички сериозни учени са единодушни, че Земята е имала по-къси дни и повече от тях в годината – въпросът е колко точно и кога. За сега 420 остава просто едно от най-цитираните числа.