Кои са професиите на бъдещето в България?

„Резерви“ на пазара на труда. Така от Евростат наричат всички, които биха могли да работят на пълен работен ден, но поради една или друга причина не го правят. В това число попадат безработните, работещите на непълен работен ден, тези, които търсят работа, но не са готови да започнат веднага, както и тези, които са готови да работят, но не търсят работа.

Групата лица, която изследването на европейската статистика обхваща, са от 15 до 74-годишна възраст, тъй като според експерти от Института за пазарна икономика поради глада за кадри и застаряването на европейското население възрастните хора имат и ще имат все по-важна роля на пазара на труда.Недостиг на работна ръка:

Най-много неработещи има в Испания. При средна стойност за Европа от 12%, една пета от испанците на възраст 15-74 г. не работят или поне не на пълен работен ден. Със сходен дял са и италианците. Добрата новина е, че процентът у нас е доста под средния за Европа – 7. Най-заети са жителите на Малта и Полша. Причините за тези резултати са различни в различните държави. При испанците целият този свободен ресурс се дължи на безработица. В Италия обаче – на лица, които са готови да работят, но не търсят работа. В някои западноевропейски държави пък, като Нидерландия, водеща е почасовата заетост.

В България така наречените „резерви“ са 222 хиляди души. Ако общият им дял от населението е както казахме 7%, той се дели така: Най-голяма част са безработните – малко над 4%. Следват ги готовите да работят, но нетърсещи работа, които са 2 на сто. Половин процент от „резервите“ търсят заетост, но в същото време нямат готовност да започнат да се трудят веднага. Най-малък е процентът на непълно заетите, тоест работещите на непълен работен ден. Впечатляващо обаче е сравнението с 10 години по-рано, когато „резерви“ на пазара на труда у нас са били една пета от населението между 15 и 74 г. Иначе казано, неработещите поради една или друга причина у нас са намалели с 14% за 10 години.

Фактът, че 7% от българите не успяват да се реализират, въпреки усиленото търсене на работна ръка, показва, че най-вероятно квалификацията им е ниска, уменията - недостатъчни или пък не са готови да се преместят, тъй като работа за тях има, но в други райони на страната. От Агенцията по заетостта изчисляват и къде търсенето е най-голямо. Ако го разделим на професии, в момента няма нищо по-желано от строителите. Нужни са близо 23 хиляди. При професионално квалифицираните топ три на най-търсените специалисти допълват шивачите и машинните оператори, които до миналата година оглавяваха тази класация. Постепенно навалява острата доскоро нужда от кадри в ресторантьорството, което от Института за пазарна икономика отдават на наемането на работници от чужбина. Най-малка е нуждата от офис мениджъри.

Сред висшистите или тези с правоспособност учителите тази година са най-търсени – липсват над 6500. Така те изместват медицинските сестри, които остават на второ място, и лекарите, които за щастие вече не са в топ три. Третата позиция е за шофьорите, а софтуерните специалисти са най-малко търсените.

Все така търсени ли ще бъдат тези професии и занапред? До известна степен отговорът е да. Изследването на агенцията подминава настоящия момент, продължава напред във времето и предвижда тенденцията за следващите между 3 и 5 години. Специалисти със средно образование ще се търсят най-много в търговията, строителството, маркетинга и рекламата. Прогнозата е до 5 години да се нуждаем от над 38 хиляди души само в сферата на търговията.

Трите направления, в които пък ще се търсят най-много специалисти с висше образование, са педагогика, икономика и социални дейности, където увеличението ще бъде най-сериозно. Свободните позиции там ще са над 7600.

Най-много работна ръка през следващите 3-5 години ще е нужна в областите, в които се намират най-големите ни градове – и при професионално квалифицираните, и при висшистите. Концентрацията ще остане в София, като се предвижда работодателите там да търсят дори с 30 хиляди души повече, отколкото в момента.

В топ три на двете класации единствено Пловдив и Варна разменят местата си, тъй като в Пловдив ще липсват повече специалисти с професионална квалификация – над 17 хиляди, а във Варна - повече с висше образование – над 16 хиляди. По отношение на областите, в които предлагането е най-слабо обаче, има разлики. От професионално квалифицираните най-слаба нужда ще има в Монтана, Видин и Разград, където в цялата област се предвижда липса на едва 757 такива работници. Най-малко висшисти пък ще им трябват в Добрич, Ловеч и Видин – не повече от 650 души.