Днес учените търсят баланс между двете. Прекомерното излагане на слънце безспорно увеличава риска от изгаряне, преждевременно стареене и рак на кожата. Но пълното избягване на слънчевата светлина също може да има неблагоприятни последици, пише BBC.
Изследвания показват, че умереното излагане подпомага производството на витамин D, влияе върху съня и настроението и участва в регулирането на редица процеси в организма. Важният въпрос е колко слънце е достатъчно, без човек ненужно да увеличава риска за кожата си.
Защо организмът се нуждае от слънчева светлина?
Една от най-добре установените ползи е производството на витамин D. Той е важен за костите, мускулите и нормалната работа на имунната система.
Слънчевата светлина влияе и върху кръвоносната система. При достигането на UVA лъчи до кожата се стимулира освобождаването на азотен оксид. Той разширява кръвоносните съдове и може да понижи кръвното налягане.
Има данни и за връзка между излагането на дневна светлина и психичното здраве. Светлината влияе върху производството на серотонин и върху циркадния ритъм. Сутрешната светлина помага на мозъка да разпознае началото на деня, потиска производството на мелатонин и повишава бодростта.
Някои проучвания свързват по-продължителното излагане на дневна светлина и с по-добри когнитивни способности, памет и качество на съня. Това обаче не означава, че за тези ефекти е необходимо продължително стоене на силно слънце.
Колко време на слънце е достатъчно?
Няма универсален брой минути, който да важи за всички. Необходимото излагане зависи от цвета и типа на кожата, географското положение, сезона, часа от деня, UV индекса и площта на откритата кожа.
Проф. Ребека Мейсън от Университета в Сидни препоръчва принципа „малко, но често“. За хората със светла кожа през лятото може да са достатъчни само няколко минути редовно излагане на ръцете или краката.
При хората с по-тъмна кожа производството на витамин D отнема повече време заради по-високото съдържание на меланин. Британско изследване например установява, че през пролетта и лятото хора с тъмнокафява кожа може да се нуждаят от около 25 минути излагане по обяд, за да произведат достатъчно витамин D.
Тези стойности не трябва да се приемат като универсална препоръка. Интензивността на UV лъчението може да бъде много различна според мястото и сезона.
Защо обедното слънце е особен случай?
На пръв поглед препоръката за кратко излагане около средата на деня изглежда противоречива. Именно тогава слънцето обикновено е най-силно.
Причината е UVB лъчението. То е необходимо на кожата за производството на витамин D и достига по-високи стойности около средата на деня. Затова за тази конкретна цел може да е необходимо по-кратко излагане.
Това обаче не означава, че специалистите препоръчват продължително стоене на обедното слънце без защита. Напротив – след краткото излагане трябва да се използват подходящи предпазни мерки.
Проф. Джоан Менсън от Харвардското медицинско училище подчертава, че продължителното незащитено излагане трябва да се избягва, особено между 10 и 16 часа.
Повече слънце не означава повече витамин D
След определен момент продължителното стоене на слънце не води до съответно увеличаване на производството на витамин D. Вместо това нараства рискът от увреждане на кожата.
Прекомерното UV лъчение причинява слънчеви изгаряния, пигментация и преждевременно стареене и е основен рисков фактор за рак на кожата.
Особено уязвими са хората с много светла кожа, голям брой бенки или лична и фамилна история на меланом. По-внимателни трябва да бъдат и хората, които приемат имуносупресивни лекарства.
При някои редки състояния, сред които албинизъм, незащитеното излагане на слънце може изобщо да не бъде подходящо.
Детството има особено значение
Защитата от прекомерно слънце е особено важна при децата и тийнейджърите. Изследвания показват, че натрупаното UV излагане през първите две десетилетия от живота има съществено значение за риска от развитие на рак на кожата по-късно.
Опасността не се ограничава само до кожата. Продължителното UV излагане може да увеличи и риска от катаракта. Затова специалистите препоръчват слънчеви очила с подходяща UV защита.
Какво се случва, ако слънцето не достига?
Другата крайност също крие проблеми. Недостигът на витамин D е по-често срещан през зимата и сред хората, които прекарват малко време навън, покриват по-голямата част от кожата си или живеят на места с недостатъчно UVB лъчение.
Продължителният тежък дефицит може да причини проблеми с костите. При децата той може да доведе до рахит, а при възрастните – до остеомалация.
В определени части на света през зимата слънчевата светлина не осигурява достатъчно UVB за значително производство на витамин D. В такива случаи храната и добавките могат да имат по-голямо значение.
И с добавките обаче не трябва да се прекалява. Продължителният прием на прекалено високи количества витамин D може да доведе до опасно повишаване на калция в кръвта и да увреди бъбреците и сърцето.
Един съвет не може да важи за всички
Все повече специалисти подчертават необходимостта от индивидуален подход. Австралия и Нова Зеландия например актуализираха препоръките си през 2024 г., като разделиха хората в различни групи според типа на кожата и риска от рак.
По-тъмната кожа съдържа повече меланин, който осигурява известна естествена защита срещу UV увреждане.
Същевременно това означава, че производството на витамин D чрез слънчевата светлина може да бъде по-бавно.
При много светлата кожа ситуацията е обратната – витамин D може да се образува сравнително бързо, но кожата е и по-уязвима към UV увреждане.
Затова специалистите все по-трудно могат да дадат един отговор на въпроса „Колко минути трябва да стоим на слънце?“.
Изводът е по-прост: за повечето хора не е необходимо продължително печене, за да получат ползите от слънчевата светлина. Краткото и редовно излагане може да бъде достатъчно, но точната продължителност зависи от кожата, сезона и силата на UV лъчението. А границата остава ясна – изгарянето не носи допълнителна полза и трябва да се избягва.
