Константин Пенчев: Твърде дълго продължи сагата с КТБ

Най-сетне трябва да се намери институция, която да сложи край на това и да реши какво правим – оздравяване на банката, фалираме ли я, или какво. Не може хората да бъдат държани в тази агония. Това за мен е просто безобразие. /…/ Тези месеци на пълно бездействие и на нищо неговорене и най-вече на нищо неправене не са полезни нито за някакви инвеститори, евентуално, нито за хората, добави той.

Трябва да се знае кой поема отговорността и според мен само един може да я поеме – БНБ, заяви още омбудсманът и добави: Аз имах възможност да се запозная с аргументите на БНБ. Аз съм тотално и изцяло несъгласен като юрист с правните доводи на БНБ. Това е едно шикалкавене и прехвърляне на топката неизвестно по какви причини. Предложението на министър Порожанов е добро, но не може министърът да заповяда, нито който и да е било  друг, трябва БНБ да разреши това нещо на квесторите.

По отношение на действията на главния прокурор Сотир Цацаров по казуса КТБ, Пенчев каза: Предимството на главния прокурор като посредник пред омбудсмана, който по закон е посредник, е, че когато главният прокурор покани ръководството на БНБ, то отива под строй, а когато омбудсманът ги покани, те биха ме отминали с презрение.

Институциите трябва да работят и всяко едно бавене е във вреда на всички хора и на сигурността на държавата, защото едно такова бавене създава впечатление у обществото, и това го казвам съвсем компетентно и авторитетно,  хората спират да вярват в банковата система изобщо, т.е. това за мен е сериозна опасност за националната сигурност. И когато Централната банка излиза с официално становище, че не би могло да бъдат гарантирани влоговете, защото държавата няма пари – това за мен е заплаха за националната сигурност. Как може да се каже, че една държава няма да си спази законите, понеже нямала пари? Това граничи с престъпление, обясни още той.

Омбудсманът коментира и мисията на европейските наблюдатели у нас за подготовката на доклада на ЕК за съдебната система: Аз мисля, че отдавна вече никой не очаква следващи доклади и никой не ги чете. Не знам дори дали тези, които ги пишат, дали ги четат, защото разбрахме колко безнадеждно е положението и как чрез тази система за мониторинг нищо не може да се постигне. Единственото, което може да се направи, е българските политици, в консенсус с обществото, да направят едни сериозни радикални и болезнени реформи в съдебната система. Иначе няма да се оправим никога.