К. Костадинов за Фрогнюз: Костите на Самуил да почиват на св. Ахил

Не трябва да забравяме къде са открити костите на цар Самуил - на о-в Св. Ахил (Гърция), намиращ се в Малкото Преспанско езеро, днес разделено между Гърция и Албания. Там, във величествената базилика "Св. Ахил", е намерил последния си покой както Самуил, така и синът му Гаврил Радомир, а вероятно първоначално и неговият зет св. Иван Владимир (чиито мощи се намират днес в албанската столица Тирана). Тази базилика е била своеобразна "царска гробница" за Самуиловата династия и е един от най-впечатляващите български културни паметници в чужбина, казва за Фрогнюз историкът Костадин Костадинов по повод темата за евентуалната готовност на Гърция  готовност да предаде на България останките на цар Самуил и плащаницата му срещу византийски патриаршески свитъци, съхранявани у нас.

Но каква чужбина може да е Преспа, днес поделена между три държави - Македония, Гърция и Албания, като и в трите й части българският език е основно средство за общуване между хората, задава въпросът Костадинов. И продължава - "Каква чужбина може да е и Беломорска Македония, днес намираща се в Гърция, но в която и досега има запазени стотици села, в които българите са мнозинството от населението? Каква чужбина може да е тази част от нашата южна съседка, в която почти всеки втори местен човек има роднини в България, с които поддържа връзка и не забравя общия си произход с тях?"

Ето защо костите на Самуил трябва да почиват на св. Ахил, смята историкът. "Не само защото той е пожелал да бъде погребан там, в сърцето на любимите си владения, до светеца, чиито мощи е донесъл от Лариса. А защото не трябва да забравяме, че България не е само нашите 111 000 кв. км, а всички места, в които продължават да живеят българи. Тържественото препогребване на останките на българския цар ще превърне този напълно забравен и изостанал край на Гърция в притегателен център за българските туристи, а о-в Св. Ахил ще стане място за поклонение на българи от всички краища на света. Но не само това. Пътувайки до там, българите ще преминават през старите български градове и села на Беломорието, ще влизат в пряк досег с местните българи и ще върнат авторитета на българския език, който само допреди двадесетина години и бил забранен да се говори по тези места. Всичко това, разбира се, ще бъде възможно само ако Гърция го позволи. Но от нашата страна зависи дали въобще ще го поискаме. Това е нашата история и тя е там, където е. Не можем само заради факта, че днес нашите граници не са тези, които трябва да бъдат, да "евакуираме" на части своето културно и историческо наследство. Гърция е в Европейския съюз, както и България. Време е да се сетим за това и да го използваме най-накрая - както за нас, така и за нашите братя оттатък границата", обосновава своята идея Костадинов.

повече по тази тема, както и за преименуването на турски топоними във Варненско очаквайте в интервю с Костадинов във Фрогнюз