Случаят предизвика дискусия и за това дали подобни организации са ново явление за страната. Според бившия заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев „Кръв и чест“ е известна на службите от години и не става дума за новосъздадена структура. Той посочи в ефира на Нова телевизия, че през различни периоди организацията е била обект на наблюдение.
Изследователят от Центъра за изследване на демокрацията Росица Джекова също подчерта, че присъствието на „Кръв и чест“ в България е известно отдавна. По думите ѝ още през 2015 г. мащабно изследване е картографирало рисковете, свързани с подобни крайнодесни групи.
Джекова припомни и конкретен епизод от 2013 г., когато десет националистически организации, сред които и „Кръв и чест“, направиха опит да регистрират политическа партия. Според нея това показва, че не става дума за изолиран случай или за структура, появила се наскоро.
В същото време Гунев обърна внимание на тънката граница между радикалните убеждения и действията, които вече могат да се определят като престъпление. Според него съществуват онлайн форуми и затворени чат групи, в които се разпространяват подобни идеи, но решаващият въпрос е как се интерпретира тяхната дейност и кога тя преминава от обикновени срещи и изразяване на възгледи към подбудителство.
Той определи като преувеличени твърденията, че става дума за военизирани групи, които се подготвят за създаване на формирования тип „шпицкоманди“ и за завземане на властта. По думите му е необходимо да се прави ясна разлика между идеологически сбирки и реална подготовка за насилствени действия.
Друг важен въпрос е как институциите трябва да реагират, без да нарушават свободата на словото. Именно балансът между правото на изразяване на мнение и ограничаването на подбуждането към омраза или насилие остава едно от основните предизвикателства пред службите.
Според Джекова обаче фокусът не трябва да бъде поставян само върху „Кръв и чест“. Тя призова да се разглежда цялата картина и да се следи за натрупването на предупредителни сигнали около крайнодесните среди. По думите ѝ престъпленията от омраза, извършени по подобни идеологически мотиви, са фактор, който се наблюдава в България вече повече от десетилетие. Затова е необходимо да се направи реална оценка на мащаба на заплахата – както по отношение на броя на активните участници в подобни движения, така и на потенциала им да влияят върху по-широки групи от обществото.
Случаят в Пловдив поставя и въпроса дали институциите са реагирали достатъчно рано. Гунев подчерта, че организацията е била известна на службите и преди, докато Джекова посочи, че данни за подобни структури и рисковете от тях съществуват от години. Именно затова според експертите е важно да се проследява не само конкретно нарушение, а развитието на цялата среда, в която се разпространяват крайнодесни и неонацистки идеи.
След акцията остава и съдебният въпрос дали събраните доказателства ще са достатъчни за повдигнатите обвинения. Защитата вече оспорва твърденията на разследващите и посочва, че няма достатъчно данни за проповядване на омраза. Така окончателната оценка за дейността на групата предстои да бъде дадена в рамките на съдебното производство.
„Кръв и чест“ – четири десетилетия насилие и расизъм
„Кръв и чест“ (Blood & Honour) е международна неонацистка мрежа, възникнала във Великобритания през 80-те години и свързвана с разпространение на расистка пропаганда, крайнодясна музика и насилствен екстремизъм. Организацията е създадена през 1987 г. от Иън Стюърт Доналдсън – вокалист на неонацистката група Skrewdriver. Идеята му е да обедини крайнодесни скинхед групи и да използва музикалната сцена като средство за пропаганда и привличане на млади последователи. Самото име „Кръв и чест“ произлиза от нацисткия лозунг „Blut und Ehre“ („Кръв и чест“).
Идеологията на движението се основава на неонацизъм, расово превъзходство, антисемитизъм и силно антиимигрантски възгледи. Организацията популяризира т.нар. „бяла силова музика“ и използва концерти, издаване на албуми и продажба на материали за разпространение на екстремистки послания, набиране на нови членове и финансиране на дейността си.
През 1992 г. от средите на „Кръв и чест“ се оформя Combat 18 – структура, свързвана с насилствени и терористични действия. Числото 18 препраща към първата и осмата буква от латинската азбука – A и H, използвани като инициали на Адолф Хитлер. „Combat 18“ възприема идеята за т.нар. „съпротива без водач“, при която отделни клетки могат да действат самостоятелно. С организацията са свързвани убийства, нападения срещу малцинства, палежи и други актове на насилие.
През следващите десетилетия мрежата се разпространява в редица европейски държави, както и в Северна Америка. Особено силно е присъствието ѝ в Германия, където по-късно са установени връзки между нейни структури и членове на неонацистката групировка NSU, свързвана с расистки убийства. Клетки и симпатизанти на „Кръв и чест“ са регистрирани и в страни от Централна и Източна Европа, включително Русия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Сърбия.
Заради връзките си с расистки прояви, насилие и екстремизъм „Кръв и чест“ или свързани с нея структури са забранени или обявени за незаконни в редица държави. Германската секция е забранена през 2000 г., а испанският клон – през 2011 г. Русия също обявява организацията за екстремистка и я забранява. През 2019 г. Канада включва Blood & Honour и Combat 18 в официалния си списък на терористичните организации.
В продължение на десетилетия „Кръв и чест“ превръща музикалната и скинхед субкултура в инструмент за разпространение на неонацистка идеология. Именно комбинацията от пропаганда, международна мрежа и връзки с насилствени структури превръща организацията в един от разпознаваемите символи на съвременния крайнодесен екстремизъм.
