Последната мобилизация в Русия беше обявена през септември 2022 г., когато Кремъл призова около 300 000 резервисти след поредица от тежки поражения на бойното поле. Оттогава властите избягват ново масово призоваване заради изключително негативната реакция в обществото и разчитат основно на договорна служба.

 

За да привлича военнослужещи, Москва предлага значителни еднократни бонуси и заплати, които в някои от по-бедните региони се равняват на доходи за няколко години. Семействата на загиналите също получават сериозни компенсации.

 

Тези стимули обаче трябва постоянно да се увеличават, тъй като загубите на руската армия са все по-високи. Западни оценки сочат, че убитите и ранените руски военнослужещи достигат над 30 000 месечно. Според анализ на германския Институт за международни отношения и сигурност Русия набира около 1000 нови войници дневно. Този поток обаче до голяма степен компенсира загубите, вместо да позволява на Москва съществено да разшири настъпателните си способности.

 

Мобилизацията отново се превръща в тема

 

На този фон слуховете за ново масово призоваване отново се разпространяват сред руснаците. В Telegram групи на спортни отбори, колеги и приятели хората обсъждат възможността за мобилизация, обменят информация как да получат отсрочка и как да избегнат изпращането в армията. Част от тях предполагат, че подобна стъпка може да бъде предприета след изборите за Държавната дума през септември.

 

Засега обаче няма данни Владимир Путин да е взел решение за нова мобилизация. Високопоставени руски представители отхвърлят подобни твърдения. Бившият президент Дмитрий Медведев ги определи като „глупости“ и „лъжлива провокация“ от страна на Украйна. Западен високопоставен представител също заяви, че няма признаци за взето решение.

 

Според Иван Чувиляев, говорител на организацията Get Lost, която помага на руски военнослужещи да дезертират, в момента е невъзможно да се каже дали ще има ново призоваване. Самите слухове обаче вече се използват от властите като средство за набиране на войници.

 

Посланието към потенциалните доброволци е просто – мобилизацията така или иначе може да бъде обявена, затова е по-добре да подпишат договор сега, да получат финансов бонус и да избегнат по-неблагоприятни условия в бъдеще.

 

Засега изглежда, че Кремъл предпочита именно този подход, вместо да рискува нова масова мобилизация. През последните месеци обаче правозащитници и адвокати съобщават за все по-агресивни методи за набиране на войници.

 

В различни руски региони мъже са били спирани на улицата от полиция, отвеждани от работните си места или викани в полицейски управления, след което са изпращани във военните служби и подлагани на натиск да подпишат договор.

 

„Това се превърна в лов за хора“, казва Табалов пред изданието. По думите му се използват измама, заплахи, изнудване и дори насилие. Особено често са търсени хора в уязвимо положение – с дългове, проблеми със закона или други обстоятелства, които могат да бъдат използвани за натиск.

 

В Пензенска област например в социалните мрежи се появява видеозаписи на мъже, които са отвеждани с микробуси, докато техни близки протестират пред военните служби. Активисти твърдят, че някои от тях са били заплашвани с наказателно преследване или физическа разправа, докато не се съгласят да подпишат.

 

Търсенето на хора за армията вече се разширява и към образователната система. Университети, технически и професионални училища са насърчавани да привличат студенти за новосъздадени подразделения за оператори на дронове. Междувременно Путин подписа закон, който разширява кръга от осъдени затворници, имащи право да сключват договори с армията, включително хора, осъдени за тежки престъпления.

 

Регионите получават квоти за войници

 

Все по-голяма част от задачата по набиране на военнослужещи е прехвърлена към руските региони. Губернаторите и местните администрации получават конкретни цели от Москва и трябва да осигурят необходимия брой нови войници. Така Кремъл запазва известна дистанция от кампанията, докато регионалните власти носят отговорността за изпълнението на квотите.

 

Около системата вече се е формирала цяла индустрия за набиране на войници. Регионалните власти плащат не само на хората, които подписват договори, но и на тези, които успеят да убедят други да се запишат. В някои райони действат схеми тип „доведи приятел“, при които се плаща за всеки привлечен човек.

 

Според независимото руско издание IStories регионите са отделили най-малко 7,7 млрд. рубли – около 96 млн. долара – за подобни схеми.

 

Рекрутери използват социалните мрежи, за да търсят кандидати, а рекламите за военна служба вече са практически навсякъде в руския интернет.

 

Един от рекрутерите в Централна Русия, пожелал анонимност, разказва, че организацията му трябва да намира между 20 и 30 мъже месечно. За изпълнение над нормата има бонуси, а при неизпълнение – санкции.

 

„Миналата година беше по-лесно. Сега става все по-трудно“, казва той.

 

Ново призоваване би било политически риск за Путин

 

Пред Кремъл обаче стои сериозна дилема. Новата мобилизация може да осигури необходимия човешки ресурс, но същевременно да предизвика силно обществено недоволство.

 

Призоваването през 2022 г. доведе до масово напускане на страната от руски граждани и до значителен спад в рейтинга на Путин. Подобен сценарий би бил особено неудобен сега, когато нагласите към войната започват да се променят.

 

Последни социологически данни показват спад на увереността, че войната върви добре за Русия – делът на хората, които смятат, че кампанията в Украйна се развива успешно, е достигнал най-ниското си равнище от април 2022 г.

 

Затова засега Москва изглежда ще продължи да увеличава бонусите, да оказва натиск върху регионалните власти и да използва все по-агресивни методи за набиране на войници.

 

Въпросът е докога тази система ще може да осигурява достатъчно хора.

 

Според Табалов, ако доброволното набиране продължи да се забавя, Кремъл ще трябва да избира между няколко варианта – нова масова мобилизация, по-ограничено призоваване на определени групи, изпращане на настоящите наборници на фронта или тихо привикване на резервисти за участие във войната.

 

„Не мисля, че при сегашната система ще успеят да наберат достатъчно хора“, смята правозащитникът. Според него именно тогава Кремъл ще бъде изправен пред неизбежния въпрос не дали, а каква форма да приеме следващата мобилизация.