Русия не постига стратегическите си цели
Според анализа развитието на бойните действия показва, че Русия не се движи към победа. Напротив – през последните месеци Украйна постепенно си е върнала стратегическата инициатива.
Все по-масовото използване на ударни дронове със среден обсег и високоточни оръжия позволява на украинските сили да поразяват логистични центрове, тилови бази и линии за снабдяване. Това затруднява руските доставки и ограничава възможностите за нови настъпления.
В същото време руските загуби нарастват, а качеството на новите подразделения се влошава. Много новобранци достигат фронта само дни след започване на обучението си. Москва все още не контролира нито една от областните столици и градовете със специален статут, които първоначално възнамеряваше да завладее, а основните стратегически цели на Кремъл остават неизпълнени.
Авторите отбелязват, че руският президент Владимир Путин днес е по-далеч от изпълнението на целите си, отколкото през март 2022 г.
Четири възможности пред Путин
Анализът очертава четири основни сценария, пред които е изправен Кремъл.
Първият е реални преговори за край на войната. Това обаче би означавало политическо поражение за Русия – нещо, което Путин едва ли би приел доброволно.
Вторият вариант е продължаване на сегашната изтощителна война с надеждата, че времето, умората на Украйна и отслабването на западната подкрепа ще наклонят везните в полза на Москва. Според анализа това е възможно, но сегашната тенденция не може да бъде поддържана безкрайно.
Третият сценарий е именно замразяване на конфликта чрез прекратяване на огъня. Според авторите това е най-изгодният вариант за Кремъл.
Четвъртата възможност е нова ескалация – допълнителна мобилизация, засилване на хибридните операции срещу Европа или други по-рисковани действия.
Защо замразеният конфликт е най-добрият вариант за Москва
Според анализа прекратяването на бойните действия без политическо решение би позволило на Русия да намали разходите за войната и едновременно с това да запази контрола върху окупираните територии.
Кремъл ще може да укрепи позициите си, без да се отказва от претенциите си към украинските земи, като същевременно използва нерешения конфликт за оправдание на авторитарното управление в страната.
Освен това подобно примирие би отнело едно от най-силните предимства на Украйна – възможността да нанася удари по руската логистика и енергийна инфраструктура, което през последните години се превърна в ключов инструмент за отслабване на руските военни способности.
Последиците за Украйна
Според авторите последствията за Украйна биха били тежки.
Финансирането на възстановяването ще стане по-трудно, защото инвеститорите трудно влагат средства в държава с постоянно замразен конфликт.
Несигурността ще затрудни работата на държавните институции, милиони разселени украинци ще останат без ясно бъдеще, а страната ще бъде принудена да поддържа икономика, функционираща в постоянен извънреден режим.
С времето международната подкрепа също може да отслабне, ако войната започне да се възприема като „замразен конфликт“, а не като война, която може да бъде спечелена или окончателно приключена.
Рискът от нова война ще остане
Авторите предупреждават, че подобно примирие няма да осигури стабилност.
Русия ще запази военния потенциал и възможността бързо да възобнови широкомащабните бойни действия, когато прецени, че политическите условия са благоприятни.
Затова европейските държави не бива да приемат прекратяването на огъня като крайна цел, а единствено като междинна стъпка към реално политическо уреждане.
Мир само при ясни условия
Според анализа всяко бъдещо примирие трябва да бъде част от надежден и изпълним процес за траен мир.
Този процес трябва да включва възстановяване на териториалната цялост на Украйна, механизми за търсене на отговорност и изплащане на военни репарации, гаранции за връщането на военнопленниците и незаконно отведените украински граждани, както и изрично руско признаване на украинския суверенитет и легитимността на украинското правителство.
Според авторите единствено подобно политическо решение може да предотврати превръщането на временното примирие в нов източник на нестабилност за Европа и да попречи агресията да бъде възнаградена.
