Изброените политики, сред които създаване на фонд към Министерство на финансите с вноски от нарасналите реципрочно приходи от ДДС от поскъпналите горива, както и държавни гаранции за разсрочване на лизингови вноски, са разумни и в правилната посока, която е овладяване на инфлационния шок в неговия корен – транспортния бранш.

При забавяне на програмата за подпомагане е възможно ценовият шок да прелее от транспорта към потребителските стоки със съществени щети за икономиката и спокойствието на потребителите.

Съюзът на международните превозвачи вече обърна внимание, че транспортните фирми намаляват курсовете, тъй като разходите им са се увеличили с 35%, което е особено тежко за малките транспортни компании и дори при намаляване на маржовете на печалба ще бъде прехвърлено в значителна част на крайния потребител.

От КРИБ обръщат внимание, че конфликтът в Иран има потенциал да намали около 0.3% от световния икономически ръст и да увеличи глобалната инфлация с 0.5% до 0.6%, според изчисленията на различни финансови институции и инвестиционни банки.

За разлика от инфлационната криза през 2021-2022, сега не се очаква съществено разкъсване на веригите за доставки на потребителски стоки, но от друга страна рискът е концентриран в енергийния сектор, който е в основата на логистиката и индустриалното производство.