Лъчезар Богданов: Все по-голяма част от бизнеса у нас е на печалба

 По думите му, Европа и страната ни се е съвзела бързо след Covid кризата.

„Годината беше по-добра от очакванията, предвид на неблагоприятните външни обстоятелства, които ни засипаха от началото на 2022 г. Данните за българските домакинства не показват обедняване през ноември и декември. Напротив, данните за търговията и данните за депозитите на домакинствата, без да имаме данни за заплатите за последния месец, но при всички случаи се продължава тренда за повишаване на доходите и доста сериозно потребление“, обясни Богданов.

Според него, с всяка изминала година, икономиката в България се откъсва от политиката и текущото управление на страната. Все по-голяма част от бизнеса у нас е на печалба, независимо от ситуацията в държавата.

„Тези благоприятни тенденции не е задължително да се запазят в същия вид и тази година. Виждаме едно сериозно охлаждане, което се случва с европейската икономика. Част от индустриалното производство, включително в Германия, спира този бърз темп на растеж. Очакването за повишаване на лихвите като инструмент за охлаждане на инвестициите и потреблението целят да има едно забавяне на икономическата активност и малко по-благоразумно поведение и на бизнеса, и на домакинствата, което неминуемо ще дойде и към нашия пазар“, добави икономистът.

Според него до месец септември 2022 г., в частния сектор у нас заплатите са се повишили с 16-17%.

„Не навсякъде е еднакво, но в крайна сметка имаме ръст на заплатите, което е добре. Въпросът е дали това ще продължи да е устойчиво, т.е., доколко българските предприемачи ще могат да удържат на това да повишават възнагражденията и да продължат да бъдат конкурентноспособни“, каза Лъчезар Богданов.

По думите му централните банки, Федералният резерв в САЩ и Европейската централна банка са готови на сериозни мерки в затягане на паричната политика, за да може да се свали инфлацията.

„2023 г. я виждам като година с доста по-ниска инфлация, но с други проблеми, защото свалянето на инфлацията идва с охлаждане на инвестиционната активност. Въпросът е можем ли да охладим икономиката в някаква степен, да свалим инфлацията, без да изпадаме в същата финансова криза, каквато се случи 2008-2009 г.“, каза икономистът.