Лекарство обръща биологичния часовник

Лекарството за диабет тип 2 Ozempic е свързано с по-бавни темпове на стареене и сега има качествени доказателства, че това наистина се случва.

GLP-1 лекарства като Ozempic и Wegovy, и двете от които съдържат семаглутид, са придобили огромна известност заради ефектите си върху затлъстяването. Те се изследват още за състояния като сърдечно-съдови заболявания, пристрастяване и деменция.

Учените са разглеждали възможността тези лекарства да забавят биологичното стареене, или скоростта, с която клетките стареят. Правени са проучвания върху животни и данни от наблюдения върху хора. Сега излизат първите резултати от клинични изпитвания, предоставящи директни доказателства за това. Информацията идва от Варун Дварака от диагностичната компания TruDiagnostic в Лексингтън, Кентъки.

Един от начините за оценка на ефекта на лекарството върху биологичното стареене е чрез епигенетични часовници. Те идентифицират модели на ДНК метилиране – химичните маркери, добавени или премахнати от ДНК, които влияят на генната активност. Тези модели се променят с възрастта и могат да бъдат ускорени или намалени начина на живот, като например диетата. Това означава, че биологично можем да бъдем по-млади или по-възрастни от календарната ни възраст.

Дварака и колегите му са изследвали епигенетичните часовници на 108 души с липохипертрофия, свързана с ХИВ, състояние, което причинява излишни мазнини и ускорено клетъчно стареене. В рандомизирано контролирано проучване (проучване на случаен принцип), половината третирани са получавали Ozempic веднъж седмично в продължение на 32 седмици, а останалите – плацебо.

Използвайки кръв, взета преди и след проучването, екипът е определил биологичната възраст на 84 от тези индивиди. „Тези, които са приемали семаглутид, са станали средно с 3,1 години биологично по-млади до края на проучването“, казва Дварака. Тези в плацебо групата не са показали значителна промяна. „Семаглутидът може не само да забави скоростта на стареене, но при някои индивиди частично да я обърне“, казва той.

Изследователите също така установиха, че биологичното стареене е забавено в няколко органа и системи, включително сърцето и бъбреците, като най-изразени ефекти се наблюдават във възпалителната система и мозъка, където лекарството изглежда забавя биологичното стареене с почти 5 години.

Дварака смята, че ефектите произтичат от влиянието на семаглутид върху разпределението на мазнините и метаболитното здраве. Излишните мазнини около органите могат да предизвикат освобождаването на молекули, подпомагащи стареенето, които променят ДНК метилирането в ключови гени, свързани със стареенето. Семаглутидът също така предотвратява нискостепенно възпаление, друг двигател на епигенетичното стареене.

Въпреки че резултатите са били при хора с липохипертрофия, свързана с ХИВ, много от биологичните пътища, засегнати от семаглутида не са били специфични за ХИВ патологията. „Следователно е логично подобни ефекти върху епигенетичното стареене да могат да се наблюдават и в други популации“, казва Дварака.

Не е изненадващо, че стареенето се забавя от тези лекарства, казва Ранди Сийли от Медицинския факултет на Университета в Мичиган. „Те намаляват метаболитното натоварване върху широк спектър от клетки и намаляват възпалението. И двете са основни двигатели на стареенето в много различни видове клетки.“ Той обаче смята, че голяма част от тази полза не произтича от директния ефект на семаглутид върху клетките, а от по-широки подобрения в цялостното здраве.

Дали трябва да приемаме семаглутид, за да останем биологично по-млади, предстои да видим. „По-широкото му предписване като терапия против стареене би било прибързано“, казва Дварака. Но според него това проучване е тласък към продължаващите усилия за повторно използване на съществуващи лекарства за проблеми, свързани с възрастта. Така ускорява процесите на одобрение и намалява риска от неочаквани странични ефекти. „Семаглутидът може да се окаже един от най-обещаващите кандидати в тази посока“, казва Дварака.