През последното десетилетие местните власти са помогнали за трансформацията на остарялата медна индустрия в производство на високотехнологични компоненти за новите технологични сектори. Залозите на града започват да се отплащат – през 2025 г. БВП на глава от населението надминава този на столицата на провинцията, след като преди десет години е с една четвърт по-нисък. Въпреки това икономиката остава под натиск заради спада на имотния сектор и натрупаните дългове на местната власт от началото на миналото десетилетие.
Тези два свята изглеждат отделни, но съществуват рамо до рамо не само в Иънтан, а и в много други части на Китай – и в икономиката като цяло. Според прогноза на Goldman Sachs високотехнологичното производство ще добавя около един процентен пункт към годишния реален растеж на БВП до 2029 г. В същото време сривът на имотния сектор, който е отнел около два процентни пункта от растежа през 2024 г. и 2025 г., ще продължи да тежи още няколко години.
Китайската икономика се забавя значително през последните години и така и не се възстанови напълно след ограниченията по време на пандемията. Тригодишната дефлация при производствените цени приключва едва през март, след енергиен шок, предизвикан от повишени цени на енергията. Фабриките произвеждат електромобили за износ, докато китайските потребители остават предпазливи и слабо склонни да харчат.
За първи път в модерната история голяма държава залага толкова силно на инвестиции във високите технологии, докато едновременно се бори с икономическо забавяне и дългова криза на местните власти, отбелязва пред изданието Йуен Йуен Анг от университета „Джонс Хопкинс“. Според нея, дори ако спадът в имотния сектор отслабне, новият растеж може лесно да бъде задушен от външни фактори като търговски конфликти, слабо търсене и енергийни сътресения.
Китайският лидер Си Дзинпин обаче залага, че новият модел на растеж ще се наложи по-бързо, отколкото старият ще се срине – рисков залог с висока цена.
Старият модел на развитие започва по крайбрежието и постепенно се разпространява във вътрешността на страната. Фабрики в богатия изток наемат работници мигранти от по-бедните региони, които често инвестират доходите си в жилища в родните си места. По време на имотния бум се издигат огромни жилищни комплекси дори в малки градове, които поглъщат милиони работници и стимулират строителството. В същото време високоскоростната железница достига и най-бедните райони.
Всичко това е финансирано чрез масово задлъжняване на местните власти, като дълговете се оценяват на около 60 трилиона юана (около 9 трилиона долара) – приблизително 43% от БВП. В САЩ този показател е около 12%. В бедните региони най-често се разчита именно на дългово финансирано строителство – пътища, мостове и жилища. Това оставя след себе си впечатляваща инфраструктура, но и огромни финансови тежести, които трудно могат да бъдат обслужени.
Сега инвестициите се насочват към по-тесен кръг от бързоразвиващи се технологични сектори. Когато Си Дзинпин обявява приоритетите – изкуствен интелект, роботика, квантови технологии и други – стотици градове започват да финансират подобни проекти. Само държавният фонд за полупроводници е набрал около 687 милиарда юана за 12 години, а през последната година държавно подкрепени фондове управляват почти 400 милиарда юана. През декември е създаден и нов фонд от 100 милиарда юана за инвестиции в космически технологии, чипове и AI.
Много местни власти създават собствени инвестиционни инструменти и „високотехнологични зони“, предлагащи данъчни облекчения и стимули. Идеята е новите технологични компании да генерират приходи и постепенно да помогнат за изплащане на дълговете. Но резултатите са неравномерни.
Понякога големите градове като Пекин, Шанхай и Шънджън успяват да привлекат таланти и инвестиции, което дори стимулира имотния пазар. Хефей например се превръща в успешен индустриален център с производства на BOE Technology, NIO и AI компании като iFlyTek.
Но в други случаи резултатите са провал. Само на час път от Иънтан град Йичун инвестира милиарди в електромобилна фабрика, но тя спира работа заради липса на доставчици и индустриална екосистема. Подобни проекти често остават изолирани и не носят очакваните ползи.
В по-бедни региони като Гуейджоу дори скъпите центрове за данни не се интегрират с местната икономика, тъй като технологиите, оборудването и клиентите са извън региона. В някои градове се стига до крайности – инвестиции в космически технологии или дрон икономика, докато местните власти имат затруднения дори с базови разходи.
Причината за тези неуспехи е системната конкуренция между местните власти, насърчавана от индустриалната политика. Тя стимулира иновации, но също така води до свръхпредлагане, ценови натиск и ниска рентабилност. Делът на губещите индустриални компании достига рекордни нива, а корпоративният дълг расте значително.
Според анализи индустриалната политика в Китай дори е понижила общата ефективност на икономиката и БВП спрямо сценарий без такава намеса. В резултат много компании преследват субсидии вместо печалба, което допълнително изкривява пазара.
Най-силно засегнати остават бедните и отдалечени региони като Йичун и Гуейджоу. Делът им в индустриалния БВП намалява значително, а милиони нискоквалифицирани работници са изправени пред несигурност. Много от тях се връщат в родните си села.
На този фон технологичната надпревара се превръща в своеобразна мания, която доминира политиката и измества вниманието от структурните проблеми на икономиката. Въпреки напредъка в роботиката и AI, потребителското търсене остава слабо, а икономическото настроение – потиснато. Ръстът на продажбите се забавя до минимални нива, а дори потребителските кредити намаляват – сигнал, че технологичният бум сам по себе си не е достатъчен, за да възстанови икономическото доверие.
