Майки и обикновени граждани осигуряват руската армия вместо военното министерство

Военните им изпращат дълги списъци с нужди - от къси панталони до скъпи квадрокоптери, което говори за недостиг както на униформи, така и на техническо оборудване.

Наталия живее в граничната Курска област. Тя е собственик на банен комплекс - по време на работа се запознава с руските военни, които са прехвърлени в града две седмици преди началото на войната. Според Наталия те започнали да „атакуват“ градските бани. Тя кани военните да се свържат с нея, ако имат нужда от помощ и оставя телефонния си номер. Първото обаждане с молба за помощ идва 10 дни след началото на войната. Военните поискали да им донесат сладкиши и чорапи. Наталия осигурилае първата кола с ппродукти сама и сама я закарала до границата и я предала „лично“.

„След това започнаха безкрайни обаждания - всички се нуждаеха от помощ“, казва Наталия. - Те започнаха да искат храна и дори четки за зъби. През март исканията са за барети, бронежилетки . От април започнали да искат термовизионни камери и радиостанции. "Ако в началото ги хранихме, после ги обличахме, сега осигуряваме сигурността им.“ , допълва тя.

Когато исканията на войниците се увеличили, разходите на Наталия за руската армия също се увеличили, така че тя започнала да привлича други хора: сега две и половина хиляди души събират пари и необходими неща заедно с нея. „Всичко започна с пакет бисквитки за 30 рубли, след това бронежилетки за 15 хиляди рубли, конци за болници за 25 хиляди и след това квадрокоптери за 450 хиляди. Последния път, когато донесохме заглушител, който заглушава дронове, струва 1 милион рубли, събрахме тези пари за една седмица. Специалните сили го поискаха, оплакаха се, че врагът бомбардира с дронове ”, казва Наталия.

На въпрос дали Наталия не смята, че държавата с милиарден бюджет за отбрана, а не обикновените жители на страната, които вече плащат данъци, трябва да оборудва войниците, тя отговаря: „Няма да дискредитирам нашите армия. Нашата армия е мощна, държавата ни е мощна, но въпреки това, според хората, не всеки има право на неща, от които всеки наистина се нуждае. Например, според устава, на артилерийските войски не се разрешават квадрокоптери, на пехотинци не се разрешава нищо и те умират по време на военни действия.

Наталия знае за проблемите с екипировката на договорните войници от думите на брат си, който сега се бие в Украйна. „Той ми казва такива неща, а това са специални сили.! Той и още четирима бойци от неговата бригада загубили оръжията си в битка и останали без оръжие.. Те поискали ново оръжие своя генерал и той казва: „Изгубени сте оръжието си - това е ваш проблем. Никой нищо няма да ви даде“.

Вече имам благодарствени писма и медали от полковници, които лично ни казват: „Това, което вие правите, не се прави от Министерството на отбраната.