Медицинска сестра спасила с гранатомет цял взвод от руснаците

Светлана е била в опорния пункт на ротата, който се е намирал сред руините на Старомайорское, когато започва мощна атака на руските окупатори с бронирана техника и парашутисти.

Отбелязва се, че в този момент поделението е останало без командир, така че жената е поела командването. Тя получавала инструкции по радиото от командира на батальона, който виждал бойното поле чрез видеопредаване, и коригирала действията на всички войници на позициите им.

„В началото Светлана отвърна на огъня заедно с другарите си. Когато стана ясно, че позициите на поделението са обкръжени, тъй като група окупатори влязоха в една от къщите отзад и поеха контрол над пътищата за бягство и доставка на боеприпаси, Светлана взе гранатомет за еднократна употреба“, се казва в доклада.

„Помолих момчетата да се държат и да не напускат позициите си при никакви обстоятелства, защото тогава определено няма да издържим. И тогава взех гранатомет за еднократна употреба и тръгнах да посрещна руския щурмови самолет. Те се приближиха твърде близо - бяха само на две къщи разстояние. Заобиколих ги, станах и стрелях в прозореца на къщата. Цялата група окупатори остана там.“

От Генералния щаб добавят, че това е нарушило атаката на противника и обкръжението на позициите на украинските бойци, а няколко дни по-късно те са успели да извършат ротация и да изтеглят бойците от позициите им.

Онзи ден командирът на 128-ма бригада от войските „Диво поле“ връчи на Светлана награда - Кръст на Сухопътните войски.

Още от началото на пълномащабната инвазия Светлана се е включила като доброволец, защото е имала богат медицински опит. По-специално тя е работила като медицинска сестра в интензивното отделение на болница „Мечников“ в Днепър.

Генералният щаб отбелязва, че както всички войници от 230-та отделна войскова дивизия на войските на 128-ма отделна войскова бригада „Диво поле“ на украинските въоръжени сили, Светлана е стреляла многократно по полигона от всички видове оръжия, включително различни гранатомети.

Синът на Светлана, също доброволец, загива в битка край Бахмут.

Сега жената е със своя батальон, който държи отбраната в запорожкото направление.