Пострадалият не е починал на място. Той е откаран в болница, но е издъхнал на следващия ден по време на операция, която организмът му не е издържал.

Заподозреният 20-годишен мъж е бил задържан, а впоследствие съдът му е наложил мярка за неотклонение „домашен арест“ с електронна гривна.

В петък в центъра на Бистрица десетки жители се събраха на протест срещу наложената мярка. Хората изразиха опасения, че може да не бъде наложено справедливо и ефективно наказание.

Близък на загиналия разказа, че има видеозаписи от охранителни камери и свидетели на удара. По думите му 20-годишният е направил самопризнания, като е заявил, че е ударил жертвата само веднъж. Същият свидетел твърди, че мъжът е бил задържан при опит да напусне страната с автомобил под наем.

Очевидец на случилото се заяви, че е видял как автомобил спира, след което между двамата мъже възниква физически сблъсък. По думите му всичко се е развило изключително бързо и пред очите на множество хора.

Според съдебно-медицинската експертиза смъртта е настъпила вследствие на тежка черепно-мозъчна травма, получена след удари в лицето, падане назад и удар в тила.

Съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд е приела, че домашният арест е подходяща мярка, тъй като на този етап става дума за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. Обвиняемият е млад и неосъждан. При доказване на обвинението максималното наказание е до пет години лишаване от свобода.

В този случай обществото вижда лицето, името и историята на жертвата. Знае кой е бил той, как е живял и как е загинал. В същото време самоличността на вероятния извършител остава напълно скрита.

Това поставя логичния въпрос: защо публичността важи само за мъртвия, а не и за човека, обвинен, че е причинил смъртта му?

Презумпцията за невинност е основен принцип на правото. Но тя не означава пълна анонимност, особено когато става дума за тежко обществено значимо престъпление, извършено на публично място и с фатален край. Липсата на яснота за самоличността на обвиняемия засилва усещането за неравен стандарт – жертвата е изложена пред обществото, а вероятният извършител остава защитен.

Именно тази асиметрия поражда обществено напрежение, недоверие и протести. Хората не търсят линч, а яснота, прозрачност и увереност, че законът важи еднакво за всички.