По-малко в коша, повече за хората: Как излишната храна може да помогне?

За много домакинства водещият принцип е „по-добре да остане, отколкото да не стигне“. На практика това означава излишък от продукти и сготвени ястия, които нерядко завършват в кофата за отпадъци.

Данните показват, че проблемът е сериозен. Около една трета от храната в света никога не достига до трапезата – произвежда се в повече, за да има постоянна наличност и разнообразие в магазините. По информация на Евростат всеки европеец изхвърля средно около 130 кг храна годишно. В България количеството е по-ниско, но също значително – около 93 кг на човек.

Според Националния статистически институт за една година у нас се изхвърлят над 614 милиона килограма храна. В същото време повече от 1,5 милиона българи живеят под прага на бедност и имат нужда от подкрепа.

Именно тук се намесва работата на Българската хранителна банка, която създава условия и механизми за даряване на излишна, но годна за консумация храна. Организацията работи с компании от хранителната индустрия и насочва даренията към социални програми и хора в нужда.

През 2023 г. чрез дарени храни фондацията е подпомогнала над 280 организации в цялата страна и е достигнала до повече от 83 000 души в риск от бедност или социално изключване.

Българска хранителна банка подпомага хора в нужда, като събира и разпределя излишна, но годна за консумация храна. Банката не работи директно с отделни хора, а чрез социални организации – кухни за бедни, кризисни центрове, домове за възрастни, неправителствени програми и общини.

Като индивидуални дарители не можем да занесем храна директно в складовете ѝ, но можем да се включим чрез дарителски кампании в търговските вериги. Те се организират периодично, най-често около празници. В магазините има обозначени пунктове или колички, където след пазаруване могат да се оставят пакетирани продукти.

Най-често се даряват дълготрайни храни – ориз, боб, леща, брашно, олио, захар, консерви, детски храни, както и някои хигиенни продукти. Домашно приготвена храна не се приема, тъй като има строги изисквания за безопасност и проследимост.

Друг ефективен начин за помощ е финансовото дарение. С тези средства Българската хранителна банка покрива разходите за транспорт, складиране, сортиране и разпределение на храната, както и спешни нужди при кризи. Финансови дарения могат да се правят чрез банков превод или чрез дарителски кампании, когато такива са активни.

Хората и фирмите могат да помагат и чрез доброволчество. Доброволците участват в сортиране и пакетиране на храни, логистика и кампании в магазини. Най-често нуждата от доброволци нараства преди и след големи празници, когато количеството дарена храна е най-голямо.

Даряването има реален ефект, защото в България всяка година се изхвърлят огромни количества храна, докато над един милион и половина души живеят под прага на бедност. Подкрепата за хранителната банка не решава всички социални проблеми, но прави нещо конкретно и измеримо – спасява храна и я насочва към хора, които имат нужда от нея.