Мангъров: По този начин, както сега, ваксинират животните в свинефермите

„Ние сме много далеч от масовото ваксиниране. Виждате, че общо в страната досега са поставени около 120 хиляди ваксини, като две дози са поставени на около 27 хиляди души. През вчерашния ден са поставени около 11 хиляди ваксини. Тоест ние сме много далеч от това, което се нарича масова имунизация. Това, което се случи – даде се възможност на всички да се ваксинират, се направи, защото тази схема с различните фази, с различните контингенти, които трябваше да се имунизират, тя просто не проработи поради липса на желание от страна на тези, които трябваше да се ваксинират. В момента нещата се отпуснаха и пред центровете се наредиха всички тези, които много напират да се имунизират по различни причини – повечето от страх“. Това обяснява оше доцент Атанас Мангъров в интервю за ФАКТИ. Свързахме се с него, за да говорим за свободното ваксиниране срещу Covid-19 у нас, което започна преди няколко дни.

„Ваксинацията, независимо каква е тя, не представлява просто едно убождане. Всичко, което се случва след ваксинацията е отговорност на този, който я прави. Това не е просто едно боцкане и преди един човек да се ваксинира, той трябва да бъде прегледан обстойно – какво е състоянието му, има ли, няма ли някакви заболявания, фебрилен ли е в момента или не. Така се постъпва, когато се правят ваксини на децата, но това са общите правила, които се прилагат при правене на ваксини. Човекът трябва да бъде прегледан. Поставянето на ваксина на един човек означава преди това да го прегледаш“, коментира той.

„Преди ваксинация трябва да се направи лекарски преглед, с който да се прецени дали човекът е годен да се ваксинира. По този начин, както сега, ваксинират животните в свинефермите – идва ветеринарният лекар или неговият помощник и започват да боцкат наред. Не бива да е така. Силно се надявам да не е така, но силно ме съмнява“, каза още той.

Относно това дали съветва хората да се ваксинират, доцент Мангъров каза: „Аз бих посъветвал всички хора, които се страхуват, че може да се разболеят или се страхуват, че ако се разболеят, ще го прекарат по-тежко, всички, които живеят от месеци в непрекъснат страх, просто да отидат и да се ваксинират, за да се приключи с това ненормално състояние, в което те се намират. Но всеки човек трябва да помисли и да вземе решение за себе си. Неслучайно на всеки, преди да го ваксинират, му се дава да подпише информирано съгласие. В тази бланка, която се дава, се казва, че той е запознат с всички обстоятелства относно създаването на ваксините, с това, че са одобрени от Европейската комисия, с това, че той в крайна сметка взима собствено решение и поема отговорността за това, което се случва с него след имунизацията“.

На въпроса можем ли да заключим, че първоначалният ваксинационен план се е провалил, той отговори: „Да, защото ако се караше по този план, пред имунизационните кабинети щеше да има много малко хора. Сега се пуснаха всички, които искат да се ваксинират и най-напористите, най-зажаднелите за ваксина отидоха и се ваксинираха. Според мен обаче това изобщо не отразява желанието на населението за ваксинация. По данни на личните лекари около 20-30% от хората в техните листи са се записали в списъците за имунизация - на някои места повече, на други по-малко, трудно е да се дадат точни данни. Фактът, че се даде възможност на всеки, който желае, да се ваксинира, доведе до това, че всички, които имат желание по различни причини го правят. Обикновено обаче тези причини са не медицински - на тези опашки виждах млади и здрави хора, които би трябвало да се ваксинират най-последни“.