Манол Пейков за Терзиев: И самия Иисус да бяхме турили на топа на устата, пак щяха да му спретнат компромат!

Манол Пейков, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. 

От много време ме сърби езика да отговоря на два често повтарящи се коментара по повод кандидатурата на Васил Терзиев.

Не знам дали точно днес е правилният момент, но все пак реших да го сторя.

Първият коментар е, че процедурата по избора на Васил била непрозрачна – трябвало задължително да има първични избори в двете (трите, четирите и т.н.) партии, вследствие на които да бъде излъчен кандидата.

Вторият – как можело, когато победата в София "ни била в кърпа вързана", лидерите на ПП, ДБ и компания "да се издънят така" с избора на човек.

* * *

По първия въпрос имам да кажа следното:

Първичните избори по същество са отлична идея, когато става дума за една партия. Но когато става дума за толкова широка и разнообразна коалиция, подобно нещо е безкрайно рисковано, да не кажа – неосъществимо.

Само който не се е занимавал никога с политика не знае колко са докачливи и подозрителни хората, когато са бачкали и са се борили с години за някаква кауза.

Виждал съм с очите си и съм изпитвал на гърба си неведнъж как силна, ключова, дори емблематична фигура от една организация разпалва ревност и раздразнение у друга – въпреки че на хартия двете (трите, четирите) организации споделят сходни, да не кажа припокриващи се ценности.

Веднъж част от собствените ми съпартийци щяха да ме изядат с парцалите, задето съм "харизал" шестото място от избирателната листа на човек от друга партия, пък аз съм приел в замяна седмото. И това – при положение, че и в двата случая трябваше да разчитам единствено на личните си преференции – защото в противен случай (ако не успея да разместя листата) и двете места бяха практически, че и теоретично неизбираеми.

Смятам – не, убеден съм! – че при настоящата ситуация, в която има толкова много участници – всеки със своите виждания, амбиции, идеали, свършена работа, преглътнати разочарования – начинът, по който бе взето решението (с многократни совалки, срещи и обсъждания между широк брой лидери в продължение на повече от година време) беше е д и н с т в е н и я т възможен.

* * *
По втория въпрос: нещото, което някои от вас наричат "в кърпа вързана победа", е съвършено илюзорно.

Победата н и к о г а, в нито един миг, не ни е била "в кърпа вързана". Освен в мечтите и въображението ни.

Съюзът между ДБ, ПП, "Спаси София" и "Екипът на София" стана възможен до огромна степен благодарение на факта, че се намери подходяща кандидатура, около която да се обединят.

Трябваше да бъде открит човек, който да е почтен, умен, интелигентен, енергичен.

Уважаван.

С добра политическа култура.

С правилна йерархия на ценностите.

Неконфликтен.

Дипломатичен.

Образован.

Успял.

Авторитетен.

Чаровен.

Състрадателен.

Да няма преголямо его.

Плюс – тези качества по-възможност да са видими и разпознаваеми за всички страни, за да съумеят всички засегнати да преглътнат собственото си его и да се обединят около него.

А, и също така – да е софиянец (в смисъл, че нямаше как да съм аз, например, ха-ха-ха!). И да обича София.

И най-важното: да е надпартиен, максимално н е у т р а л е н.

* * *
Е, намериха такъв човек. Казва се Васил Терзиев.

Само дето сме на път да го разкъсаме на парчета заради родителите му.

Да, недостатък е – политически, а не личен недостатък. Защото никой не избира родителите си.

Прочие, ако от това ще ви олекне поне малко – бъдете сигурни, че и самия Иисус да бяхме турили на топа на устата, пак щяха да му спретнат компромат. Ха, и още какъв!
Нейсе. Споделих, олекна ми.

Без значение какви чувства изпитвате в момента – моля ви, помислете върху думите ми, преди да отидете до урните в неделя.