Мария Габриел и президентът Радев мълчат и не реагират на чудовищната провокация на Стево Пендаровски. Защо?

Вярно, антибългарската реторика на Пендаровски е в контекста на ожесточената предизборна кампания в Северна Македония, но това нито го оправдава, нито омаловажава думите му.

Вярно, македонският парламент трябва да гласува конституционни промени, с които да впише българите в македонската конституция, но това изобщо не изиска реципрочност от страна на България по четири фундаментални причини:

Първо, по конституция Северна Македония е многонационална и двуезична държава. Второ, по конституция България е еднонационална държава, в която няма малцинства. Трето, вписването на българите в македонската конституция е императивно изискване на Брюксел към Скопие и то като неотменимо условие за присъединяването към Европейския съюз. Четвърто, Северна Македония е страна по договора за приятелство с България (2017), в който е записан и подписан отказът й от малцинствени претенции.

Ето как трябва да реагираме в тази ситуация:

МВнР да изтегли българския посланик в София „за консултации“. Това е първият дипоматически демарш, след който идва вторият – външният министър Габриел веднага да извика в МВнР македонската посланичка в София, за да й връчи нота с опорни точки, посочени по-горе.

Българският президент още днес да излезе с официално изявление (писмено или устно), в което да даде адекватен отговор на македонския си колега, като не му спестява историческата и правната несъстоятелност на претенциите за „македонско малцинство“ в България.

Не храня никакви илюзии. Не вярвам Мария Габриел и Румен Радев да се вслушат в написаното тук. И това е най-тъжното в тази сага на поредна българска капитулация.

Велизар Енчев