Екипът ни разкри, че нито един преводач не е поискал да работи за Държавната агенция за бежанците.  Според Алгафари, проблемът е в Наредбата. Плаща се по 12 лева на час. Няма преводач, който за толкова малко пари ще се вдигне  да върши работа. Без преводачи са навсякъде-ДАБ, районните управления, СДВР, съдилищата. В тях се справят кой както може и кой каквото разбрал. Казват: Тук подпиши. И те подписват. Ако пък не искат, ги принуждават. От януари т. г. окончателно спряхме да изпращаме преводачи. Само СДВР ни дължи близо 200 000 лева и не искат да се издължат. Полицаите не са виновни, а тези над тях. В Канада преводачите взимат по 120 евро на час.

В България е истинско ходене по мъките оформянето и одобряването на документ за извършена преводаческа дейност, свързана с бежанци. Прави се справка-декларация. Даваш я на полицая да я разпише. След това отива при разследващия, а след него при главния дознател. След няколко дни документът се окомплектова с други и се праща на СДВР. Там, обаче се приемат само в четвъртък. И се започва-тук няма печат, тук подпис. Връща се и така до безкрайност. След 8-9 месеца може и да се прати, но може и да не се плати. Днес в офиса оправях декларации от 2012 г. Ако не се вземат мерки, нещата ще станат още по-зле.

В противен случай бежанците ще използват тази слабост и ще лъжат както си искат. Казват, че са от Сиря, а те всъщност са от Ирак. Казват, че името им е Мохамед, а то е Мохамад. Разликата е от небето до земята.