Менда Стоянова: Можем да харчим точно толкова, колкото изкарваме

След ситуацията през 2014-та година, когато от надценен растеж, надценени приходи и доста сериозни разходи, включително такива, които не бяха предвидени за първоначалният вариант на бюджет 2014, стигнахме до там, че бюджетният дефицит е 3.7%, което е доста над допустимото по европейските правила и още повече спрямо нашия закон за публичните финанси. Като сума това са 3 милиарда. От тук нататък, какво можем да очакваме от бюджет 2015, освен опит да спре стремглавото спускане по спиралата на бюджетните дефицити. Това става и с рестрикции. Рестрикции в разходната сфера, както и много сериозно, консервативно планиране на ръстовете в приходната част. Видяхме какво показа опита от правителството Орешарски, значително надценена приходна част, която гарантира доста сериозни разходи.

Когато приходната част не се състои, просто разходите отиват в свръх дефицит. Ние не искаме това да се повтори през 2015-та година. Колкото до заниженият ръст на брутния вътрешен продукт, аз бих казала, че колегите говорят така, защото са опозиция. Но ако погледнем сериозните анализи, които е направила ЕК, тя предвижда за България дори ръст от 0,6%, така че заложеният в бюджета ръст на брутния вътрешен продукт от 0,8% е доста по оптимистичен от този на ЕК. Друго интересно нещо е, че вече Европейската централна банка излезе с ревизия на своите прогнози за развитието на икономиката на ЕС и прогнозите за съжаление вървят надолу. Европейската централна банка счита, че за следващата 2015-та година ръстът, който може да се очаква в европейските икономики, е не повече от 1%, така че на фона на тези числа мисля, че е съвсем консервативно и съвсем реалистично направеното от Министерството на финансите планиране, допълни Стоянова.

Според нея, когато определени бюджетни сфери са достигнали своето ниво на разходите, трудно е да ги върнеш на старите нива. Тоест, разходите трябва да се запазят. Давам ви пример: в Бюджет 2014 не беше предвиден ръст на заплатите на служителите на МВР. В средата на годината, БСП предложи промяна в закона за МВР за такъв ръст на заплатите включително със задна дата от 1-ви януари. В резултат на което се наложи с актуализацията на бюджет 2014, само преди 2 седмици ние да отделим допълнително 127 милиона лева допълнителни разходи за МВР. Сами разбирате, че не могат да бъдат върнати заплатите и допълнителните заплащания на служителите на МВР обратно, тоест за 2015-та година достигнатият размер на разходите трябва да бъде запазен.

От тук нататък трябва да търсим източници, за да не го финансираме с допълнителен дефицит и допълнителен дълг. Подобно е състоянието на другите системи: системата на стимулирането на земеделските производители, системата на социалното подпомагане и т.н. Това е и причината достигнатите нива на разходни тавани да бъдат проблем за 2015-та година. Тъй като в крайна сметка, консолидацията и намаляването на бюджетният дефицит трябва да дойде от някъде, два са източниците, които му влияят. Предвидено е в бюджет 2015-та година допълнителен ръст на приходите от около 430 милиона на консолидирана фискална програма, от които 650 милиона са само от данъци. Мисля, че това е разумен и постижим ръст на приходите и намаление на разходите в размер на 74 милиона, като основната част на това намаление идва от намалението на разходите за работни заплати. Това е и натискът, който ще се окаже чрез разходната част на бюджета върху отделните секторни системи за реформа и то най-вече за оптимизиране и преструктуриране на държавната администрация, допълни тя.

Менда Стоянова е категорична-можем да харчим точно толкова, колкото изкарваме, а за 2015-та година „рестриктивният“ бюджет предвижда да харчим 2 милиарда и половина повече от колкото ще изкараме.