Милен Керемедчиев за ФрогНюз: Европа проспа заплахата от първия мандат на Тръмп. Чак сега евролидерите се събудиха

Това каза за ФрогНюз дипломатът, международен анализатор и бивш заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

Вижте и цялото интервю:

Г-н Керемедчиев, президентът на САЩ Доналд Тръмп временно спря помощта за Украйна. Спирането на подкрепата засилва натиска на Вашингтон върху Киев за постигане на мирно споразумение с Русия въпреки липсата на гаранции за сигурността на Украйна. Какво следва от това решение?

Това беше едно наистина много рязко решение. Натискът на Съединените щати се усилва след тази злополучна среща в Овалния кабинет в петък. Спирането на военната помощ за Украйна е прекалено силно за това, което очакваше Украйна. Тя реално очакваше проблеми с доставките на оръжие за бъдещи периоди, а не тези, които вече бяха договорени с администрацията на президента Байдън. За тяхно съжаление всъщност заповедта на Тръмп дойде изневиделица и тя касае вече договорените доставки - тези, които се намират в транзитни точки, като например в Полша, или в момента се придвижват и транспортират към Украйна. Т.е. всичко, което не е влязло в Украйна като американска военна помощ, в момента се замразява. Това е един наистина много силен удар.

Като добавим и издадената заповед на САЩ към Великобритания и останалите страни-членки на НАТО да не споделят разузнавателна информация, която те са придобили чрез американските спътници за разузнаване, това допълнително ще затрудни възможността на Украйна да набира предварителна информация относно състоянието на фронта и движението на руските части. Така че това решение в действителност беше относително рязко и агресивно. Последва и мигновената реакция на Украйна. Те разбраха, че със сегашните си възможности, които получават като помощ от Европа, едва ли ще могат да закрепят фронта и защитата си за повече от 2-3 месеца. И заедно с британския премиер Киър Стармър, с участието на Макрон, Зеленски подготви тази декларация, която изпрати в Белия дом, относно желанието за подписване на споразумение със САЩ, извинение за случилото се в Овалния кабинет, и желание за сътрудничество. Хубавата новина е, че Тръмп коментира в своята реч пред Конгреса това, че е получил писмото и че това е добър жест в правилната посока. Но предстои да видим доколко това ще размрази в момента замръзналите отношения между Съединените щати и Украйна. 

В първата си реч пред Конгреса на САЩ американският президент бе категоричен, че ще "работи за край на войната в Украйна". Той освен това каза, че САЩ ще получат Гренландия "по един или друг начин“, както и Панамския канал. Как да тълкуваме тези гръмки думи на американския лидер?

Първо, по отношение на войната в Украйна, тук по-скоро говорим за примирие, отколкото за реален мирен план, защото добре знаем от историята, че има огромна разлика между постигане на примирие и постигане на траен мир. Давам за пример Югославия. След войната там беше постигнато примирие, но до ден днешен статутът на Косово не е признат от всички страни-членки на ООН и продължава да бъде неясен. Сръбският президент не може да подпише някакво споразумение, което да отдели Косово от Сърбия според сръбското законодателство. Ще дам още един пример - Грузия. Спомняте си т.нар. 5-дневна война, когато Русия нападна Грузия и завзе Южна Осетия и Абхазия. Военните действия спряха само след няколко дни. Но до ден днешен статутът на тези окупирани територии не е ясен. Така че в момента по-скоро Съединените щати и президентът Тръмп се стремят към постигане на примирие, т.е. спиране на бойните действия и започване на преговорни такива. Но отрегулирането на конфликта според мен ще отнеме много дълго време. Много е вероятно някои държави-членки на ООН да не се съгласят с някои от решенията, които биха се взели. Може да се окаже проблематично и ако се постигне предварително споразумение за отделяне на територии на Украйна - много е вероятно една част от страните-членки на ЕС да не признаят такъв тип споразумение. Така че изводът, който може да бъде направен, е, че в момента по-скоро се върви към спиране на бойните действия и преустановяването на загубата на човешки животи, това неколкократно беше подчертано от Тръмп, отколкото цялостно отрегулиране на конфликта. По-скоро вървим към неговото замразяване.

Що се касае до Гренландия, тук казусът е много интересен. Добре известен факт е, че Гренландия всъщност има автономия от датската корона и жителите й могат с референдум да определят своето бъдещо развитие - дали те да се отделят изцяло, да бъдат независима държава, или да се присъединят към друга такава. Така че до момента датското правителство финансира и спонсорира гренландците с 500 млн. долара годишно за това те да продължават да се занимават предимно с риболов и да не замърсяват околната среда - нещо, на което Дания много държи. За момента има много сериозно предложение от президента Тръмп. Веднага след неговото първоначално обявяване, синът на американския лидер - Доналд Тръмп-младши - посети Гренландия и проведе срещи с ръководството й. И съответно, офертата, която беше направена, може много сериозно да повлияе върху решението, ако се проведе съответно референдум.

По отношение на Панама, тук раздразнението на Тръмп по-скоро произлиза от това, че, да, Панамският канал е под панамско ръководство, но и в двата му края всъщност основните пристанища, където обслужват корабите, са под китайски контрол. Желанието на Тръмп е САЩ да имат контрол върху Панамския канал, през който между другото преминават 70% от корабите, които са за и от САЩ. Така че много е вероятно всъщност САЩ, използвайки армията си и военноморския си флот, да започнат да контролират преминаването през Панамския канал. Важно е да се отбележи, че Панама няма свои въоръжени сили, така че това, което беше казал Тръмп, че ще използва и въоръжените сили, не означава, че той ще влиза във война с Панама, а по-скоро американските сили да поемат контрола върху този канал.

 

Европа се надява да мобилизира 800 млрд. евро за отбрана, а чрез тях – и за помощ за Украйна. Това съобщи лично председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен часове след като стана ясно, че Вашингтон спира военната помощ за Киев. Откъде ще дойдат тези пари? Кой ще ги върне впоследствие?

Много е вероятно всъщност да се стигне до предложението и доклада на Марио Драги за състоянието на Европейския съюз. В своя текст той беше предрекъл приблизително точно същата сума от 700 млрд. евро, че ще е необходима на Европа, за да може да стабилизира икономическото състояние, в което се намира. Важно е да се отбележи, че реално първата среща във Франция, която беше проведена веднага след като президентът Тръмп влезе в Белия дом, и имаше среща с Макрон, основният фокус беше на страните, които най-много ще трябва да допринесат към общоевропейската система за сигурност - това бяха Полша, Великобритания, Франция, Германия и Италия. Това са държавите, върху които най-много ще се наблегне за вдигането на отбранителния капацитет на Европейския съюз.

Неслучайно Великобритания отново е привлечена в близкото обкръжение на Европа, защото самата тя и сегашният премиер Стармър са силно разочаровани още от първия мандат на президента Тръмп, когато той не протегна ръка на Обединеното кралство след Брекзит. И по този начин не помогна за тежкото икономическо състояние, в което се намира страната в момента. 30% е поддръжката на британците за Брекзит, което на практика означава, че болшинството от гражданите на тази държава искат по-тясно сътрудничество с Европа. Това означава, че при Великобритания, като втората ядрена страна в Европа след Франция, те ще поемат по-голяма роля в ядреното въздържане на различни заплахи за Стария континент. Така че първо тези държави, за които споменах, ще имат фундаменталната задача да вдигнат много сериозно своите разходи за отбрана.

В допълнение, има неоползотворени още от ковид-времената близо 90 млрд. евро, които също могат да бъдат пренасочени за подсилване на отбраната. И разбира се, решението разходите за отбрана да не бъдат привързани към бюджетите на всяка една от страните, като по този начин те да продължат да спазват Маастрихтския критерий за 3% дефицит, всъщност ще помогне за много повече възможности за вдигане на разходите за отбрана.

Утре лидерите на 27-те държави членки ще се съберат за ключовата среща на върха на ЕС по въпросите на отбраната. Какво да очакваме?

Европа не си взе бележка и проспа заплахата след първия мандат на президента Тръмп, европейските лидери тогава казаха, че ще стиснат зъби, да минат тези 4 години и ще продължат да действат по начина, по който досега са действали. Явно вторият мандат на Тръмп наистина събуди европейските лидери и се разбра, че решенията, които ще бъдат взети по време на настоящия мандат на американския лидер, ще бъдат действително дълготрайни и ще имат сериозни последици за различните отношения на Съединените щати с Европа. Така че ЕС трябва да се научи да се защитава сам, не само военно, но и от очакваното през април месец започване на търговската война със САЩ, когато ще влязат в сила и първите мита, които Тръмп вече е обявил за европейския износ. 

Европа като цяло трябва да се подготви за едни много сериозни разходи, които трябва да направи, защото икономиката й в момента се задъхва от високите цени на енергоизточниците, от една страна, от увеличаващите се разходи за подпомагането на Украйна след оттеглянето на американската подкрепа, от друга страна. И от трета страна, тя се задъхва от разходите за собственото си превъоръжаване и вдигане на въоръжейния си капацитет. И на четвърто място - търговската война със САЩ. Така че няма да е преувеличено да се каже, че Европа е изправена пред много сериозни предизвикателства и тези срещи, които предстоят, са изключително важни, за да може да се обединят страните-членки на ЕС зад единни политики, които да могат да водят страните в някаква ясно дефинирана посока.

Тръмп изпълни заканата си - обявените по-високи търговски мита срещу Мексико, Канада и Китай влязоха в сила. Кой в крайна сметка ще бъде най-засегнат?

Краткосрочно - това ще бъдат американските граждани. Но всъщност стратегията на Тръмп е тези мита да не останат много дълго време в сила. Той просто ги използва като заплаха за промяна на политически действия в своите съседи. Защото за разлика от Китай и Европейския съюз, 73% от износа на Канада е насочен към Съединените щати. И 78% от този на Мексико е отново към САЩ. Т.е. тези две страни са заложили изцяло своите икономики на търговията със своя съсед. Налагането на такива мита ще доведе до намаляването на износа и оскъпяването на продукцията, което означава, че и Канада, и Мексико биха пострадали много повече от САЩ, които всъщност само 2% от техния брутен вътрешен продукт се определя от търговията с тези две съседни страни. Така че в спора с Мексико и Канада - САЩ имат превес наистина. Най-вероятно тази търговска война ще бъде по-кратка, защото в момента, в който и Канада наложи мита, очаква се да го направят и Мексико, Тръмп ще отговори с още по-високи мита, докато не се стигне до някакво споразумение за отрегулиране на търговските им взаимоотношения.

Що се касае до войната с Китай и Европейския съюз, там нещата са вече много по-сложни, тъй като Европа има повече възможности да маневрира с намирането на нови пазари. Очаква се да се подпише споразумение за свободна търговия с Индия, което ще бъде може би едно от най-големите търговски споразумения в света. Има такова търговско споразумение с Канада, което също ще помогне за това да диверсифицира износа на Канада и на Европейския съюз. Но при всички положения, последните цифри сочат, че немската икономика, която е една от най-силните в Европа, би пострадала със спад от 1,8% на БВП в продължение на 4 г. Така че видимо е, че икономиката на Германия би получила един от най-тежките си удари, ако тази търговска война се разрази.

Интервю на Георги Камарашев