Митничарите в публичен регистър?

През последните години, в редица изследвания на ръста на корупцията и общественото възприятие именно митниците са сочени като едно от най-сериозните „огнища” на корупционни практики, посочват в мотивите си от Института. Периодично, благодарение най-вече на журналистически разследвания, публикации и репортажи се изнасят конкретни данни за необяснимото богатство и охолен начин на живот на митнически служители, които значително надхвърлят техните официални доходи.

Ние смятаме за недопустимо, че чиновници от Агенция „Митници” със заплати от неколкостотин лева и без други легитимни доходи живеят като мултимилионери в огромни резиденции, разполагат със скъпи вили и апартаменти, ползват луксозни автомобили с много висока пазарна стойност, заявяват от Института за модерна политика в писмото си до премиера. Според тях освен всичко друго, това хвърля и незаслужена сянка върху почтените митнически служители, които спазват законите.

Според сега действащото изискване за деклариране на тяхното имотно състояние до декларациите не се позволява публичен достъп. Наред с това, в момента се изисква само декларирането на собствеността, която принадлежи лично и по документи на митническите служители и техните семейства, но не и на имуществото, което те ползват на друго основание.

В законопроекта на Института за модерна политика се предвижда да се задължат всички митнически служители да подават декларации при постъпване, при напускане и всяка година до 31 март за притежаваното от тях, техните съпрузи (съпруги), включително при фактическа раздяла, и от техните деца имущество, доходи и разходи, посочени в чл. 3 от Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности.

От Института предлагат още да се въведе и изрично изискване за деклариране на недвижимите имоти и моторните сухопътни, водни и въздухоплавателни средства, които не са тяхна собственост, но са им предоставени за ползване от други физически или юридически лица.

Инициаторите на предложението смятат, че трябва да се създаде публичен регистър, който да се създаде в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона. Той трябва да бъде достъпен чрез Интернет страницата на Агенция „Митници”, в който да се публикуват декларациите, а проверките по достоверността на подадените декларации да се правят от Националната агенция по приходите.

В проектозакона се предвижда при неподаване на декларация в срок да се налага глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно такова нарушение да се налага наказание – дисциплинарно уволнение.