Младите срещу забравата. Започва обучение за „Белене“ и комунистическите репресии

От понеделник започна осмото издание на лятното училище за ученици и студенти, посветено на историята на лагера „Белене“ и на комунистическия режим в България. В инициативата тази година участват 24 младежи от различни части на страната. Проектът е част от цялостната визия на Софийска платформа за изследване на миналото на лагера за създаване на по-добро настояще и бъдеще

Концлагерът „Белене“, най-големият в комунистическа България, функционира с прекъсвания между 1949 и 1987 г. Създаден с тайно решение на правителството на БКП начело с Георги Димитров, лагерът е предназначен за изолация, репресии и „превъзпитание“ на реални и предполагаеми противници на комунистическия режим.

През „Белене“ преминават най-малко 15 000 души – политически противници, интелектуалци, свещеници, обикновени граждани, а през 80-те години – и български турци, изолирани заради съпротива срещу насилствения „възродителен процес“. Стотици намират смъртта си там в резултат на нечовешки условия, насилие, глад и изтезания.

Програмата на лятното училище включва теми като идването на комунистите на власт, включително периода преди 1944 г., ролята на Държавна сигурност, асимилационната политика спрямо мюсюлманското население, историята на лагера в Белене, среща с човек, преживял репресиите, както и посещение на самия лагер на остров Персин.

Сред лекторите и участниците в дискусиите са историци, изследователи и общественици като Борислав Скочев, проф. Веселин Янчев, проф. Даниела Колева, Захари Карабашлиев, доц. Михаил Груев, проф. Момчил Методиев, проф. Христо Тодоров, Ширин Ходжева и други. Включват се и представители на организатора – фондация „Софийска платформа“, сред които Луиза Славкова и Борислав Димитров.

Според фондацията, лагерът в Белене има потенциал да бъде не само място на памет, но и дестинация за исторически туризъм, насочен към български и чуждестранни посетители. Целта е Белене да се превърне във важен център за изучаване на комунистическия режим и за осмисляне на миналото като условие за укрепване на демокрацията в страната.

Предвидени са конкретни стъпки за развитие на мястото, включително поддръжка на инфраструктурата, събиране и съхранение на артефакти и архиви, организиране на изложби, поставяне на паметни знаци и улесняване на достъпа за посетители. Според организаторите това би създало пространство за критичен разговор и би насърчило поемането на лична отговорност за бъдещето на демокрацията.

Лятното училище „Защо ни е да помним?“ ще продължи до 5 юли.