Въпросите му са продиктувани от породилите се съмнения в обществото за фалшиви ушни марки на ДПЖ и случаи на получаване на европейски субсидии за „виртуални овце“, както и все по-честите питания на животновъди за промяна на средствата за идентификация на животните.

По данни на животновъди най-малко 300 хил. са фиктивните ушни марки в България и това са „виртуални животни“.

Експерти предлагат използване на метода „търбушни болуси“ за маркиране на животните. Търбушният болус представлява керамичен цилиндър с дължина 5 — 8 cm и ширина 1,5 — 2 cm. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Търбушният болус се използва за идентификация на преживните животни — най-вече говеда, овце и кози. Той се подава през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.

Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година изисква задължителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите посредством средство за идентификация съобразно Приложението към този регламент.

Евродепутат Момчил Неков пита ЕК:

1. Може ли Комисията да предостави информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни - овце и кози) се използват в държавите-членки?

2. Може ли Комисията да посочи, в кои държави членки се използват „търбушни болуси“?