Над 105 000 души годишно мигрират от България, според данни на Световната банка

  Соня Каникова, кореспондент на Радио „Дойче веле” във Вашингтон   Международната миграция се превръща във все по-голяма тема, която занимава анализатори от много области. Тя се наложи като нова тема с голямо значение поради изключителния си ефект върху глобалните икономически, социални и културни тенденции. Миграцията вече е третият по важност фактор, определящ състоянието на световната икономика и получи етикета „трета колона на глобализацията”. Световната банка е един от пионерите на проучванията на промените, предизвиквани от масовата международна миграция. През 2005 г. нейните специалисти започнаха издаването на серия от изследвания за миграционните процеси в света. Първият том от тази студия беше посветен на изтичането на мозъци и неговия ефект върху работната сила и икономиките. Съвсем наскоро се появи нова публикация в тази серия, която има заглавие „Международна миграция, икономическо развитие и политика”. В новия том се разглежда един съвършено нов аспект на международната миграция: нейното влияние върху раждаемостта в държавите-източници на мигранти и в държавите-приемници. Ефектът на понижаване или качване на нивото на раждаемост под влияние на раждаемостта в държавата-приемник е само едната страна на този въпрос. Другата е свързана с преразпределението на половете поради миграция. От България например повечето напускащи страната мигранти са жени. Така че към икономическия, социалния и културен ефект на миграцията се добавя и демографско измерение. Новата студия отделя много внимание на миграцията като мощен фактор за намаляване на бедността в най-бедните държави, откъдето и тръгват най-много мигранти. Книгата се занимава и с държавните политики, влияещи на миграцията, и с причините за повторна миграция или завръщането на мигранти и какъв професионален избор имат завърналите се. Събраните от Световната банка данни показват, че през 2002 г. в света е имало около 176 милиона мигранти. Техният брой сега е много по-голям, поради ускоряването на миграционните процеси. Студията коригира и някои от по-старите схаващания за посоките на миграцията. Доскоро се вярваше, че миграционните потоците се движат от (бедния) юг към (богатия) север. Придвижването от юг на юг обаче, се оказва 1/4 от цялата миграция. 16% от мигрантите пък се движат от север на север. Водещи държави-приемници са САЩ, където мигрантите са над 34 милиона. Германия - 9 милиона, Франция - 6 милиона, Индия - 6 милиона, Канада - 5 милиона. Най-много хора напускат Мексико (10 милиона), Индия (почти 9 милиона), Бангладеш (над 6,5 милиона), Китай (почти 6 милиона) и - Великобритания - над 4 милиона! Ако обаче броят на мигрантите се погледне пропорционално спрямо населението, малките бедни държави, сред които попада и България, имат най-голям поток от напускащи мигранти. Те губят най-много хора с умения, а изтичането може да стигне до 80% в някои случаи. Тази миграция ще става все по-голяма, прогнозират анализаторите. България губи над 105 000 души годишно. Главни направления на българските мигранти са Гърция, Йордания, Кувейт, Молдова, Турция и САЩ. Към България се насочват твърде малко мигранти и само 1.4% от населението на страната са чужденци.