Над 200 млн. лв. стрували „купените гласове” на местния вот през 2007 г.

Информацията беше оповестена по време на дискусия „Кметове на лизинг. Предпоставки за масовото купуване на гласове на местните избори от 2007 г.", организирана от Фондация РискМонитор. Бившият омбудсман на София Антоанета Цонева и колегата й Светослав Георгиев представиха доклад, който е резултат от едногодишно изследване върху институционалния срив на местната власт. Мониторингът е показал, че през мандата, предхождащ местни избори 2007, насилието срещу местната власт се е увеличило и не става въпрос само за убийствата на кмета на Елин Пелин и председателя на Общинския съвет в Несебър, а и за поредица от насилствени актове като отправяне на заплахи спрямо местни политици, взривявания и палежи на собствеността им, което е видно от десетки публикации в медиите. В някои от тях открито се съобщава за връзка между конкретни бизнес интереси и посегателствата срещу представители на местната власт. Причина за всичко това са неудовлетворени или нарушени икономически инетреси. Така че съвсем логично се е очаквало използването на агресивни методи за въздействие върху избирателите. Просто натискът върху длъжностните лица и политиците в местната власт се е пренасочил върху избирателите за спечелване на изборите и придобиване на политически позиции в новата местна власт.

До същият извод е достигнал и ЦИД: „Наблюдатели отбелязаха, че разрастването на феномена с купуването на гласове е инспирирано от усилията на бизнес кръгове и фигури от организираната престъпност да вкарат политици в местната власт като начин за осигуряване на по-голям достъп до фондовете, очаквани от ЕС".

Според Цонева и Георгиев причините за появата на урудливото явление „купуване на гласове" са няколко.

Първо, една от основните предпоставки за агресивната експанзия на бизнеса и организираната престъпност към политически позиции в местната власт през миналата година е обстоятелството, че все още има голям неразпределен публичен ресурс на местно ниво - активи, които не са преминали в частни ръце. Справка от Агенцията по приватизация показва, че процесът на раздържавяване на централно и отраслово ниво практически е приключил. Останали са незначителни дялове и обекти държавна собственост. Не така обаче стои въпросът с общинската приватизация. Този процес е бил забавен поради законови пречки, от една страна и заради ролята на областните управители, от друга. Анализът на дейността на областните администрации през периода 1996-2007 г. показва, че процесът по деактуването на общинската собственост е протичал твърде трудно и протяжно. Причини за това са били тежките процедури, които е предвиждало законодателството, нежеланието на областните управители да се освободят от ресурс, който биха могли да контролират, липсата на достатъчно административен капацитет за обслужване на дейността. Нещо повече - задачата да се обособи общинска собственост не е била приоритетна за областните управители. Въпреки че не са налице точни статистически данни, с голяма степен на достоверност може да се направи предположението, че една към 2002-2003 г. и най-вече към 2005-2006 г. общините са получили възможността в пълен обем да установят своята собственост.

Второ - друга основна причина за нарасналите апетити към политически позиции в местната власт е увеличената в пъти инвестиционна активност в общините, свързана с приемането ни в ЕС. Като пример за силен инвестиционен антиск може да се даде Банско, което само за 6-7 години от тихо курортно градче се превърна в най-модерната ски зона на Балканите, с над 170 хотела и апартаментни комплекси, с инвестиции от над 150 млн. евро, а цената на земята достигна 150 евро на кв. м. Аналогични процеси се наблюдават и в останалите зимни курорти, и най-вече в общините по черноморското крайбрежие. В този графа трябва да се сложи и експанзията на спекулативния пазар и зависимостта от местната власт. Анализът на законодателството, свързано с възможността да се извършват спекулативни сделки с недвижими имоти, показва изключително важната роля на местната влас в тези процеси. Става дума за промяната в предназначението на земеделски земи, изработването и одобряването на инвестиционни проекти, издаването на разрешения за строеж, контрол върху незаконното строителство, върху предоставените публични услуги и т.н. Зависимостта от решенията на местната власт мотивира и натиска върху политическите представители и общински администратори с оглед постигането на определени действия или бездействия от тяхна страна, които могат да донесат облага за частните субекти. Действа се от класическия подкуп до осигуряване на собственост или контрол върху бъдещи активи често пъти чрез подставени лица. Така един бивш кмет след края на мандата си може да се окаже фактически притежател на значителни активи или (контролиращ) участник в търговско дружество, осъществяващо публични услуги, само заради обстоятелството, че се е намирал във властова позиция, която му е позволила да окаже необходимото съдействие за реализирането на определени проекти.

Предпоставките за корумпираност на местната власт са две. Първо, ниското заплащане на местните политически представители. Втората причина за корупционно взаимодействие е наличието на голям обем от „мръсни" пари в сектора на строителството, който по дефиниция е едно от най-предпочитаните места за тяхното изпиране.

Третата основна причина, довела до феномена „най-купените" местни избори в България е качествено новото ниво на информираност на заинтересованите страни относно съществуващите механизми и законови практики, позволяващи лесното, евтино и ненаказуемо придобиване на общинска собственост. Анализът на ЦИД показва, че до лятото на 2003 г. темата за общинската корупция е била отразявана от медиите по-скоро спорадично. Но от тогава насам такива статии стават постоянни и нарастват в пъти. Висок е процентът и на аналитичните материали, в които се разкриват механизмите на общинската корупция. За първи път - поне като широко известен медиен факт - става ясно, че общинският ресурс може да се източва по схеми, които не нарушават закона и за които не се носи наказателна отговорност. Най-ярък пример за това е Столична община - замени с общинска собственост, апортиране на общинско имущество в търговски дружества, създаване на смесени такива и др. Всъщност, тук медиите се явяват в двойна роля - от една страна, отразяват явления с висок обществен риск, а от друга, популяризират механизмите и успешните практики за източване на общинския ресурс. По разбираеми причини корумпиращите агенти имат необходимия ресурс да заплатят за високо специализирана помощ как да се използват законовите празнини и несъвършенства в правната уредба. И на фона на едно немощно законодателство, контролните, правоприлагащите и съдебните органи са безсилни да предотвратят и накажат злоупотребата с власт.

Четвъртата причина е компрометирането на традиционните партийни елити на местно ниво. Развитието на политическия процес на местно ниво след прехода се характеризира със следната основна тенденция: от монолитно политическо представителство на три основни политически сили (БСП, СДС, ДПС) към политическа раздробеност и представителство в общинските съвети на извънпарламентарни партии и независими кандидати, издигнати от инициативни комитети. Въпросът се усложнява и от факта, че според изборното законодателство полотическото представителство през извънпарламентарни партии и инициативни комитети е също толкова легитимно, колкото и представителството през традиционни или парламентарни политически сили. Така се появява съществено разминаване между политическата карта на местни избори и политическата карта на национални избори. Политическата тежест в парламента все по-малко корелира с политическата тежест в общинските съвети. Все по-често печелившата карта става кандидат без политическа биография и партия, без ориентация. Компрометирането на традиционните местни политически елити е в основата на мотивацията на т.нар. независими кандидати да регистрират предизборни коалиции от максимален брой малки и непопулярни политически субекти, защото така се дава възможност за размиване на партийната идентификация и за укрепване на идеята за независимост. Все по-често това е и единственият начин в местната власт все пак да попаднат и представители на традиционните местни политически елити. Така описаната ситуация е изключително благоприятна за успешната експанзия на представителите на местния бизнес към позиции в общинската власт.

Пето - в устройството на местната власт е залежен системен проблем. От една страна, кметът е избран от населението, за да изпълнява предизборната си програма. От друга страна обаче, Общинският съвет е този, който със своята подкрепа или неподкрепа за предложенията на кмета определя дали това ще се сручи. Така раздробеният характер на общинските съвети - липсата на достатъчен брой съветници от политическата сила, излъчила или подкрепила кмета - превръща градоначалниците в основни клиенти на различни мнозинства, наречени: „плаващи", „гъвкави", „икономически", „тематични" и др. Те по правило са нестабилни, периодично се разпадат, самопораждат и пренареждат. Ето защо, независимо дали го иска или не, мажоритарно избраният кмет разполага само с един начин да си подсигури шанс за успешен мандат: той трябва да сглоби мнозинство в общинския съвет, за чието удържане се заплаща цена, която в повечето случаи е бошо общинско управление и безогледно източване на публичния ресурс. Към всичко казано дотук трябва да се прибави и гарантираната от закона несменяемост на общинския съвет в рамките на мандата. Така се образува своеобразен пазар или борса на власт, конструирана около предлагането и продажбата на влияние. Тук ключова роля играят съветниците или групи от съветници - брокери. Основната им задача е да следят внимателно за различните интереси в съвета и да спекулират на борсата за власт, като предлагат сделки, адекватни на взаимните интереси. Брокерите могат да се споразумеят както с кмета, явяващ се основен клиент на мнозинствата, така и с други съветници, които да бламират кмета, вдигайки цената на подкрепата за важни бъдещи решения. А основният принцип на действие на икономическите мнозинства е, че те следват плътно конюнктурата - икономическа и политическа. Икономическите мнозинства не управляват не управляват, а предизвикват и гасят пожари. Печелят както от нарушаването на правилата, така и от поправянето на последствията от неспазването им (например екстремното разрешаване на кризата със софийския боклук).

От всичко изброено дотук, могат да се направят следните измоди:

- Феноменът „купуване на гласове" през 2007 г. е закономерно явление за България, а не проява на престъпни наклонности в средите на българския бизнес;

- Местните избори от миналата година няма да са последните, в които ще се „купуват гласове" и властта ще се превзема от съмнителния бизнес;

- Местната власт проявява тенденции за трансформацията си от институция на представителната демокрация в мрежа с престъпен характер.

От направения анализ следва също, че още днес трябва да се започне да се мисли дългосрочно за основни промени в устройството и функционирането на местната власт.

Frognews.bg