0| 2132 |17.06.2025 НОВИНИ

Над 50% от българите се страхуват от дезинформация, но рядко проверяват фактите

В България мнозинството от хората изразяват притеснение относно това дали информацията, която срещат в интернет, е достоверна. Над 50% от анкетираните в страната заявяват, че често се съмняват кое е реално и кое – фалшиво, когато става дума за новини онлайн, посочва проучване на Института Ройтерс в Оксфордския университет.

Къде хората проверяват съмнителна информация?

Проучване, проведено в редица държави (вкл. и България), показва, че доверените медии са най-често споменаваният източник, към който хората се обръщат, когато искат да проверят съмнителна информация. Официални сайтове – като тези на институции и правителства – също са сред предпочитаните. Търсачки и фактчек сайтове също често се използват, въпреки че последните имат по-малка разпознаваемост и рутинна аудитория.

Повече от 60% обаче не посочват медиите като първи избор, а 13% изобщо не знаят къде да търсят проверка.

Роля на платформите и други източници

При проверка чрез социални мрежи и търсачки, хората също се обръщат към Wikipedia, специалисти, коментари на други потребители, инфлуенсъри. По-младите (18–34 г.) са по-склонни да търсят информация от чатботове с изкуствен интелект или социални контакти, докато възрастните предпочитат традиционни източници. Хора с по-ниско образование и доходи по-рядко знаят къде да търсят и по-често посочват само един източник.

Политически разлики в навиците

Хората с по-дясна политическа ориентация по-рядко се обръщат към фактчекъри, Wikipedia или правителствени сайтове.

Голямата група, която не се определя политически (около 20%), е най-несигурна откъде да търси проверена информация и рядко използва утвърдени източници.

Доверието в медиите е ключово

Хората, които вярват на новините, по-често проверяват информация именно чрез медии.

В страни с високо обществено доверие в журналистиката (като Дания, Финландия и Швеция), проверката през медии е масова практика.

В по-поляризирани общества, като САЩ, доверието е по-ниско, а навиците – по-фрагментирани.

Доверието в медиите и достъпът до качествени новинарски източници остават ключови за устойчивостта срещу дезинформация. Хората по-често се обръщат към медии, когато им вярват. Но в условията на платформи, фалшиви новини и политическо недоверие, медиите трябва активно да поддържат ролята си на проверител на истината – особено в страни с нестабилна медийна среда като България.