Западната енергийна политика – заложник на ескалацията в Близкия изток?

Украинската тема, която само преди няколко седмици имаше всички шансове отново да бъде в светлината на прожекторите благодарение на новите руски атаки срещу енергийната инфраструктура и дискусиите около разширяване на санкциите срещу руския „флот в сянка“, сега е отпаднала от основния дневен ред.

А демаршът на президента на САЩ Доналд Тръмп, който напусна преждевременно срещата на върха на Г-7, отменяйки среща с Володимир Зеленски , само потвърждава подобни оценки.

Максим Гардус, специалист по комуникациите на Razom We Stand, отбелязва, че енергийният въпрос, по-специално колебанията в цените на петрола, не само се е върнал в центъра на вниманието на срещата на върха на Г-7 – той буквално диктува ритъма на преговорите в Кананаскис.

След ескалацията на военните действия между Израел и Иран в средата на юни, световните пазари реагираха незабавно. Още в петък, 14 юни, цените на петрола Brent скочиха до 78,53 долара за барел – с почти 6 долара по-високи от предходната седмица. За първи път от януари 2025 г. цената надхвърли границата от 78 долара, а на пазара се засилиха разговорите за възможността за преодоляване на психологическата бариера от 80 долара през следващите дни.

„Пазарите реагират не на действителните загуби, а на идеята, че те могат да се случат – и това е много по-силно“, пише Максим Гардус.

Според него ситуацията се усложнява и политически за страните членки на Г-7.

„В резултат на това вече е очевидно: петролът се превръща в основен барометър на политическата воля на Запада . И колкото повече се покачва цената, толкова по-малка е вероятността да се появят нови ограничения върху руския износ“, казва специалистът по комуникациите Razom We Stand.

Не се очаква проектът на окончателно комюнике да включва нови инициативи за санкции срещу Русия, а формулировката за подкрепа на Украйна повтаря предишни тези.

„Тази промяна във фокуса е особено тревожна, предвид скорошните руски атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна, по-специално газовата. Атаки, които доведоха до спад във вътрешното производство на газ в Украйна“, предупреждава колумнистът.

След повече от три години война, вниманието на Запада се измества , каза той , и става все по-трудно да се реинтегрира украинският въпрос в глобалния дневен ред.

Гардус смята, че в най-добрия случай срещата на върха ще завърши с декларация за „подобряване на координацията на мониторинга“ и „премахване на вратичките“.

„Единственият шанс да се промени ситуацията е да се напомни на партньорите, че липсата на твърди инструменти позволява на Русия да се адаптира към санкциите, да възстанови печалбите и да продължи войната“, отбелязва експертът.

Според него, това, което е необходимо, е гъвкавост, способност за бърза реакция, работа с нови коалиции и използване на ограничени възможности, дори и те да не са пряко свързани с темата за войната.