Надежда и нейната ”Симфония балконика” - песни с цяло гърло по време на карантина

Ако не видите усмивката и през прозореца на апартамента, то със сигурност ще чуете гръмкия й глас, който стига чак до съседите в отсрещния блок и предизвиква не само усмивки у тях, но и у всички в социалните мрежи, попаднали на духовитата Надежда.

"Всичко започна по примера на италианците. Видях техни клипове и как повдигат духа си, въпреки обстоятелствата там. Зарадва ме колко са заедно и колко хора се включват. Страхотна нация са, показаха го за пореден път. Реших да го направя тук, защото вярвам, че ние не сме по-малко темпераментни", разказа пред FrogNews надежда.

И така - всяка вечер, точно в 19 ч., след като Надежда е приключила работния си ден, лепва широка усмивка, отваря широкото си сърце на перваза на също толкова широко отворения си прозорец и оглушава с не съвсем точни тонове целия квартал. И предизвиква лавина от положителни реакции и то съвсем неочаквано.

“В началото подкрепата не беше голяма. Моите съседи не реагираха, само ме гледаха странно. Вторият път преминаващите започнаха да махат да ръкопляскат, което много ме зарадва. А снощи от отсрещния блок имаше един човек, който стоя през цялото време и ръкопляскаше. Вярвам, че можем да излезем повече хора и да усмихнем много повече”, смята Надежда.

Срещнала подкрепа от близки и приятели, познати и непознати от България и света, които искрено се радвали на пеенето на Надежда.

"За огромна радост имам и подкрепа. Моя приятелка вчера се включи с музика от нейния балкон, а друга излязла на двора си, за да попее с китара. Жестоко е това! Дано има повече ентусиасти, да дават добро и да правят малко по-щастливи хората".

"Целта ми е само и единствено забавление. Не очаквах да стигне до толкова много хора. Не очаквах да ги усмихна, да ми се обядат и да ми кажат колко по-добре съм ги накарала да се почувстват. Това значи толкова много за мен. Вярвам, че трябва да мислим позитивно и да пеем, и да не се поддаваме на паниката!", категорична е Надежда.

Цялата ситуация в момента, със всички свои негативи обаче има и своята позитивна страна, смята момичето. Епидемията и карантината накарала човечеството да спре за миг и да се огледа. Да видим какво всъщност имаме ние хората и да си дадем сметка кои са важните неща в живота.

"Това беше нашата спирачка. В крайна сметка видяхме, че всичките стремежи и постоянното ни бързане в името на материалните неща не са най-важното. Накара ни да оценим свободата си, малките неща - дори кафето от любимото място, пейките в парка и възможността да прегръщаме любимите си хора. Скоро пак ще се прегърнем, сигурна съм", обнадеждена е Надежда.

И просто така, в един кратък разговор и аз се обнадеждих. Защото Надежда не носи просто името си, но и усещането, че ще дойде едно по-добро утро.

Джесика Вълчева