Напълно очевидно става кой се възползва от отказа на Meta да противодейства на дезинформация

Юлиан Войнов, икономист и икономически анализатор, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

Както отдавна се предполагаше, налагането на фалшивите факти и новини се дължи не на популизма и популистките партии изобщо, а конкретно на радикалния десен популизъм. Това заключение се потвърждава от двама изследователи от университета в Амстердам, които публикуваха изследване, в което след като анализират 32 милиона туита от членове на парламента в 26 държави, заключават, че „когато става дума за дезинформация, основният проблем не е популизмът, а радикално-десният популизъм“. Накратко, дезинформацията не е универсална или общо състояние на нашата медийна екосистема – тя се задвижва от радикално десни политически партии.

Така че е напълно очевидно кой се възползва от намаляването на усилията на технологичните гиганти за проверка на фактите, които бяха (частично) насочени към противодействие на дезинформацията, разпространявана от публични личности.

“Откриваме, че партиите в западните страни наистина разпространяват дезинформация в Twitter и че определени политически идеологии са свързани с по-голяма вероятност от разпространение на дезинформация. Популизмът сам по себе си не е свързан с дезинформация, десните партии не са по-склонни да разпространяват дезинформация, отколкото левите популисти спрямо основните партии. Въпреки това, политици, свързани с (радикални) десни популистки партии, разпространяват повече онлайн дезинформация, отколкото основните им колеги - което предполага, че връзката между популизма и дезинформацията е свързана конкретно с тази форма на политика.”

И от тази гледна точка е наистина иронично “левите” сили у нас, в Русия и по света да величаят Тръмп като възстановител на нормалното, при условие че той е представител именно на тази най-крайна и дясна част на Републиканската партия, която е в края на съвременния политическия спектър. Но ако все пак приемем, че двата края на този спектър са почти едно и също, както например твърди в своята книга Желю Желев за фашизма и комунизма, то тогава може би тази близост на възгледите не е толкова озадачаваща.