Телескопът е разработван повече от десетилетие, а стойността на проекта надхвърля 4 млрд. долара. Той носи името на американската астрономка Нанси Грейс Роман, известна като „Майката на Хъбъл“.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп се включи по телефона в пресконференцията на НАСА след старта и поздрави агенцията за мисията.
Нова карта на Вселената
„Роман“ има зрително поле над 100 пъти по-голямо от това на „Хъбъл“ и значително по-широко от това на „Джеймс Уеб“. Това ще му позволи да наблюдава огромни части от небето за сравнително кратко време.
Телескопът ще работи на около 1,5 млн. километра от Земята. Очаква се да достигне позицията си за приблизително 100 дни.
Според НАСА той ще създаде огромен каталог на астрономически обекти и ще работи заедно с други обсерватории, сред които „Джеймс Уеб“.
Учените очакват „Роман“ да открие хиляди екзопланети и десетки хиляди свръхнови.
Тъмната материя и тъмната енергия
Една от основните задачи на мисията е да изследва две от най-големите загадки на съвременната физика – тъмната материя и тъмната енергия.
Според сегашните представи те съставляват около 95% от Вселената. Произходът и природата им обаче остават неизвестни.
Тъмната материя се свързва с допълнителната гравитация, която държи галактиките и големите космически структури заедно. Тъмната енергия се използва за обяснение на ускоряващото се разширяване на Вселената.
Благодарение на инфрачервените си инструменти „Роман“ ще наблюдава светлина, излъчена преди милиарди години. Така учените ще могат да проследяват развитието на Вселената далеч назад във времето.
А ако моделът на Вселената е грешен?
Мисията има и по-амбициозна задача – да провери доколко стандартният модел на космологията издържа на новите наблюдения.
Старшият учен по проекта Джули Макенъри посочва, че някои от последните наблюдения подсказват възможни несъответствия между теоретичните модели и реалното поведение на Вселената.
По думите ѝ данните от „Роман“ трябва да покажат много по-категорично дали сегашният модел работи. Ако не работи, наблюденията могат да дадат на физиците достатъчно точни данни, за да търсят ново обяснение.
Телескопът ще работи паралелно и с обсерваторията „Рубин“ в Чили и мисията „Евклид“ на Европейската космическа агенция.
Очаква се „Роман“ да изпраща около 1,3 терабайта данни всеки ден. Те ще бъдат достъпни както за учените, така и за обществеността. Според екипа на проекта именно в този огромен поток от информация може да се крият и открития, които днес никой не може да предвиди.